3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№806
София, 21.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2653 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ж. чрез адв.М. Ж. срещу решение № 20 от 6.03.19г.по в.гр.дело № 15/19г.на Варненския апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лв до пълния предявен размер от 80 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.131 ал.2 пр.6 т.4 вр.ал.1 т.2,вр.чл.130 ал.2 НК,за което е оправдан.
Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1.От кой момент пострадалото лице търпи неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване – датата на образуване на досъдебното производство или датата на привличането му като обвиняем; 2.При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение на точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 80 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за успешното провеждане на иска – с влязла в сила присъда ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение.Изложени са съображения,че наказателното производство е приключило в разумен срок – от 12.08.14г.,когато ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка” до 10.06.16г.,когато е влязла в сила оправдателната присъда по нохд № 111/16г.на Окръжен съд – Русе, са изминали една година и десет месеца.Прието е, че релевантният момент, определящ началото на предприетата срещу ищеца наказателна репресия е моментът на привличането му като обвиняем.Преценено е, че във връзка с повдигнатото обвинение М. Ж. е търпял и негативни последици, свързани с отстраняването му от длъжност от Министерство на правосъдието като работодател, тъй като заповедта за уволнение е издадена по повод сигнал от наблюдаващия прокурор.При тези данни съдът е намерил , че сумата от 3 000 лв е справедлив размер за репариране на претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Поставените от касатора въпроси са разрешени в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най- пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип.
Отговор на въпроса: От кой момент пострадалото лице търпи неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване – датата на образуване на досъдебното производство или датата на привличането му като обвиняем, е даден в решение № 300 от 22.10.15г.по гр.дело № 527/15г.на ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е посочено,че досъдебното производство се провежда по дела от общ характер, като в него се включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването – чл. 191 и 192 НПК. Съгласно чл. 207, ал. 1 НПК, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, като началото му се слага с постановление на прокурора (чл. 212, ал.1 НПК). Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер (и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство), разследващият орган привлича лицето като обвиняем със съставяне на постановление, както определя чл. 219, ал. 1 НПК. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие лицето е оправдано, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ. При тълкуване на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (вредите, причинени на граждани от правозащитните органи, да са от „обвинение в извършване на престъпление”), следва да се има предвид, че лицето, срещу което е образувано досъдебно производство, може да търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без поради някаква причина да е привлечено като обвиняем със съставяне на постановление от разследващия орган, но не и в случаите, когато е участвало в отделни действия в разследване, без да има качеството на лице, срещу което е образувано досъдебно производство.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
Приложените решения/р.№ 431 от 11.04.16г.по гр.д.№ 2329/15г.на ІV г.о.; р.№ 353 от 6.11.15г.по гр.д.№ 892/15г.на ІV г..о/ се отнасят за други хипотези – когато наказателното производство е прекратено, без да е повдигнато обвинение, а решение № 425 от 1.12.15г.по гр.д.№ 3143/15г.на ІV г.о. е изолирано от трайната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 20 от 6.03.19г.по в.гр.дело № 15/19г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.