2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 816
С., 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3062/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „3С Х. С.” О. [населено място] представлявано от управителя П. А. И., чрез пълномощник адв. Р. Ц., против въззивно решение № 125 от 06.04.2016г. по в. гр. дело № 759/2015г. на Хасковски окръжен съд, с което „3С Х. С.” О. [населено място] е осъдено да заплати на Д. Д. Г. на основание чл. 200, ал. 1 КТ още 6000 лв., към присъдените с първоинстанционното решение 6000 лв., или общо 12 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 22.01.2012г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.01.2012г. до окончателно изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – следва ли въззивният съд да се произнесе изрично по отношение на заличено в търговския регистър дружество, конституирано в първоинстанционното производство като трета страна помагач и следва ли служебно да конституира правоприемника на заличеното дружество по чл. 227 ГПК с цел защита правата и интересите му в процеса и произтичащите за него последици от съдебния акт; следва ли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47 ГПК по отношение на страна юридическо лице, ако призовката е върната в цялост с отбелязване, че на адреса по седалището на дружеството няма намерено длъжностно лице и липса достъп до сградата; може ли съдът по смисъла на чл. 12 и чл. 272 ГПК да прави изявления за справедливост при определяне размера на неимуществените претенции на ищеца, без да обсъди и анализира относимите доказателства, както и да включи за обсъждане направените оспорвания и възражения от въззивната страна; задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши мотивирана преценка на всички факти и обстоятелства, които имат отношение при определяне размера на моралните вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, обстоятелствата при които е получено увреждането, вредните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция; решение по гр. дело № 1714/2013г., трето г. о., постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; ППлВС № 7/27.12.65г. обобщаващо практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, извадка от решение по гр. дело № 1273/2009г., трето г. о., по приложението на чл. 52 ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата Д. Д. Г. чрез пълномощник адв. Х. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 200, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По процесуалноправните въпроси.
Първият въпрос се поставя с твърдението, че юридическото лице „3С С.” ЕАД, участвало по делото като трето лице помагач на ответника, е било заличено на 01.12.2015г. с правоприемник друго юридическо лице, въпреки което въззивното производство е проведено без да се конституира правоприемника. С изложението жалбоподателят представя справка от Търговския регистър в потвърждение на изложеното.
Въпросът не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Същият се поставя за първи път в касационното производство, поради което въззивният съд не е имал възможност да се произнесе по приложението на чл. 227 ГПК, което изключва възможността да се извърши селекция на касационната жалба по въпрос, който не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство. Жалбоподателят е разполагал с тази информация при разглеждане на делото пред въззивния съд, но за първи път я поставя като въпрос в касационното производство, с твърдение за процесуални нарушения допуснати по отношение на страна, която не обжалва решението, т. е. позовава се на нарушени чужди, а не на свои права, което само по себе си не би съставлявало основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос също е поставен с твърдения за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство по отношение призоваването на трето лице [фирма] [населено място], което не обжалва решението. Въпросът, дали съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, като връчи призовката до страната, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, не е обуславящ, тъй като въззивният съд не бил изправен пред тази законова хипотеза – съобщенията и призовките са били връчвани редовно на страната до привеждане на второто съдебното заседание пред въззивния съд, когато призовката е била върната в цялост, с отбелязване, че адресът е преместен в [населено място]. След като е била върната й втората призовка от адреса на управление по седалището на фирмата, по представена справка от търговския регистър, съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК – ако лицето е напуснало адреса си в регистъра и не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовни връчени.
По въпроса за приложението на принципа за справедливост дефинитивно определен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства при определяне размера на обезщетението за моралните вреди претърпени от трудова злополука.
Въпросът не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. При постановяване на решението си въззивният съд не се отклонил от приетото по представената от жалбоподателя съдебна практика – ТР № 1/04.01.2001г. по тълкувателно дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, относно правомощията на въззивния съд, Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968г. и решение по гр. дело № 1273/2009г. трето г. о., ВКС, относно приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
За да обоснове размера на обезщетението за неимуществени вреди понесени от ищцата следствие на претърпяна трудова злополука, въззивният съд е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, както и събраните по делото доказателства – обсъден е начина на полученото увреждане, вида и характера на увреждането – фрактура на дясна подбедрица, проведени няколко хирургични интервенции, дългия възстановителен период, през който ищцата се е придвижвала с помощни средства, интензитета на понесените болки и страдания, т. е. размерът е обусловен от преценката на конкретни факти и обстоятелства и тяхното значение за репариране на вредите, съобразен е начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата и в този смисъл принципът за справедливост не е приложен абстрактно. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена съобразно приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968г., което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При изготвяне на мотивите въззивният съд е съобразил приетото в т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС. Съдът е извършил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, извършил е решаваща, а не контролна дейност, обсъдил е доводите и възраженията на страните, което изключва допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 269 ГПК, при проверка правилността на обжалваното решение от въззивния съд и неговите правомощия.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 06.04.2016г. по в. гр. дело № 759/2015г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА „3С Х. С.” О. [населено място] да заплати на Д. Д. Г. съдебни разноски за касационното производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ