Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
гр. София,19.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3237 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
С решение от 22.02.2008 год. по гр. д. № 403/2007 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 28.12.2006 год. по гр. д. № 3737/2005 год. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на К. М. Г. против Н. А. Г. и В. А. Г. за унищожаване на договора от 6.04.2005 год. за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 187/2005 год. и вместо това е постановил унищожаването му в частта, с която ищцата К е продала на сина си А. П. Г. , починал на 26.09.2005 год. описания в акта апартамент в гр. П.. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ответниците Н, чрез пълномощника им адв. П. Т. , с оплаквания за неправилността му поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./. Касаторите молят за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
Ищцата К. Г. и конституираната по реда на чл. 120 ГПК /отм./ М. Г. също обжалват въззивното решение в срок в частта му, с която е оствено в сила първоинстанционното решение, с което искът на П. Г. е бил отхвърлен. Излагат подробни съображения относно необходимостта от унищожаване на целия договор и за състоянието и на другия прехвърлител, починал в хода на производството. Молят за уважаване на предявените искове изцяло, като претендират присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид оплакванията и доводите на касаторите, съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, по който ред следва да се движи настоящето производство с оглед постъпилата от ответниците жалба преди 1.03.2008 год., приема следното:
Ищците К. и П. Г. са предявили иск за унищожаване на сключения със сина им А. Г. договор от 6.04.2005 год. с нот. акт № 187/2005 год. на нотариус Н. Х. С. , за прехвърляне правото на собственост на описания в него апартамент чрез покупко-продажба, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Поддържали са, че към момента на сключването му са били в невъзможност да разбират и ръководят действията си поради заболяванията им – психично разстройство с мозъчна увреда, причинено от мозъчен инфаркт.
Ответници по иска са наследниците на приобратетеля А. Г. , починал на 26.09.2005 год. – преживяла съпруга и дъщеря.
В хода на въззивното производство – на 17.11.2007 год. е починал ищецът П са конституирани наследниците му по закон.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за унищожаване на договора за покупко-продажба, като е приел, че въпреки констатираните заболявания на ищците, същите са могли да разбират свойството и значението на постъпките си към момента на разпоредителната сделка. Изводите на съда са обосновани със заключенията на единична и тройна психиатрични експертизи, показанията на нотариуса, изповядал сделката и извършената очна ставка между него и ищците Г.
За да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на К. Г. и вместо това да постанови унищожаване на договора, с който тя е прехвърлила описания имот, въззивният съд е приел, че същата не е могла да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването му, поради което и разпоредителното й действие е унищожаемо. Изводът си съдът обосновал с приетите във въззивното производство заключения на комплексната съдебно-психиатрична-психологична и неврологична експертиза и допълнителна такава, както и със събраните в същото производство писмени и гласни доказателства. За да кредитира приетите пред него експертизи, въззивният съд е приел, че те са в по-голяма степен обосновани с оглед участието на специалисти в областта на психиатрията, психологията и неврологията, както и почиват на пълната медицинска документация – епикризи и изследвания на К. Г. , извършени към момента на сключване на договора. Съдът е изложил и съображения защо не кредитира показанията на нотариуса в частта им относно способността на ищцата да разбира и да ръководи действията си към релевантния момент, както и представения от ответниците документ, озаглавен „нотариален акт от 2005 год.”, за който същите са поддържали, че е написан от ищцата, и акта за предходно разпореждане с друг имот от 1997 год. в полза на дъщерята на ищците, като неотносим.
Въпреки констатираните от вещите лица заболявания на ищеца П. Г. , въззивният съд е приел, че той е бил в състояние да разбира значението на действията си и да ги ръководи към момента на сключване на сделката. За този му извод е послужило категоричното заключение на вещите лица в тази насока, липсата на данни за психично разстройство и деменция, а и от свидетелските показания се установява, че същият разговарял и споделял за сделката.
Изводът на въззивния съд за липса на способност у ищцата К да формира воля към пораждане на правните последици на извършената сделка е неправилен и необоснован. Действително, комплексната експертиза, приета във въззивното производство, е дала заключение, че П. Г. към момента на сделката е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а за К. Г. същите експерти са посочили, че е изключително трудно да се установи това без налична медицинска документация за здравословното й състояние към този период или медицинско освидетелствуване.становява се, че вещите лица са работили въз основа на представената и приета от съда медицинска документация и подробно са установили увреденото физическо и психично състояние на ищцата, с изразен двигателен дефицит и заболяванията й, вкл. и състоянието й към момента на претърпяната операция през 1997 год., свързана с увреждане на мозъка и последиците от това- засягане на двигателната дейност и пълна сензо-моторна афазия. За състоянието на висшите корови функции даденото заключение касае 1997 год. – годината, в която е операцията, а за процеса на възстановяването на мозъчната дейност, свързано и с възрастта на Г. , не е дадено заключение, а са изложени предположения от вещите лица.
При тези данни изводът, направен от въззивния съд за невъзможността на ищцата към момента на договора същата да разбира и да ръководи действията си, е необоснован и неправилен.
Установено е, че ищцата Г, както и другият ищец, неин съпруг, не са била освидетелствувани за психично заболяване, а на 24.11.2005 год. са прегледани в диспансера за психични заболявания гр. П., видно от представените с исковата молба две удостоверения в този смисъл. Данни за освидетелствуване или преглед към датата на сключване на договора – 6.04.2005 год. липсват, а такива липсват и в представения амб. лист от 14.03.2005 год., т. е. към момент, малко преди сделката.
По делото са налице доказателства за недоброто здравословното състояние и на двамата ищци, вкл. и за претърпяната от ищцата мозъчна операция. Това обаче не е достатъчно да обоснове направеният от въззивния съд извод относно невъзможността същата да разбира и ръководи действията си, което да обуслови унищожаване на сключения след близо осем години от операцията договор. В подкрепа на този извод се явяват приетите в първоинстанционното и във въззивното производство заключения на назначените експертизи, с участието на специалисти невролози и психиатри, които на първо място не дават категорично заключение за неспособността на ищцата да формира разумно воля за разпоредителни сделки, и на второ място, макар и приетите във въззивното производство експертизи да са имали предвид и представената по делото медицинска документация, то последната не е била достатъчна за даване на категорично становище по релевантния въпрос за способността за разумно формиране на воля, видно и от допълнителната тройна експертиза и устните обяснения на вещите лице в с. з. на 23.01.2008 год. пред въззивния съд. Приетите по делото заключения следва да се преценят в съвкупност с останалите събрани доказателства, от които е видно, че няколко месеца след претърпяната мозъчна операция през 1997 год. ищцата е прехвърлила имот на дъщеря си, намерението си да прехвърли имот и на сина си е обективирала в писмен вид – представения документ, написан от нея и наречен „нотарилен акт за покупко-продажба на недвижим имот” от 17.01.2005 год., който не е и оспорен от нея. Доводите за правната издържаност на съдържанието на написания акт са ирелевантни, тъй като доказателството е представено с цел установяване способността на ищцата да формира воля за разпореждане с имот, а не за установяване правната й подготовка за това. Неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на нотариуса, изповядал сделката, тъй като липсват данни същите да са необективни или пристрастни, а установените от другите свидетели факти за трудно установяване на контакт с ищцата са израз на тяхното възприятие на комуникацията с нея и способността им за осъществяване на такава, но не могат да обосноват направения от въззивния съд извод за наличие на порок във волята на ищцата. Затова, при така поддържаните твърдения, за да е основателен иска за унищожаване на договора, ищците следва по несъмнен начин да установят, че към момента на сключването му те не са могли да разбират или да ръководят действията си поради своето състояние. Такъв извод при съвкупния анализ на събраните доказателства не може да се направи, поради което и въззивното решение в частта, с която е уважен иска на К. Г. следва да се отмени и вместо това същият бъде отхвърлен. С оглед този изход е безпредметно да се обсъжда оплакването й в жалбата за последиците от унищожаване на договора с предмет имот в съпружеска имуществена общност поради порок във волята само на единия съпруг, поради това, че такъв настоящият състав не констатира да е налице. Независимо от това следва да се отбележи, че разпоредителното действие е извършено от двамата съпрузи и то е породило своите правни последици до унищожаването му поради опорочаване волята на единия, и то с обратно действие и до размер на неговия дял, което не е равнозначно на разпореждане с дял от общото имущество в нарушение на чл. 22, ал. 1, изр. 2 СК /отм./.
Поради изложените съображения, въззивното решение в уважената му част следва да се отмени и вместо това и искът на К. Г. се отхвърли, а в останалата част – същото следва да се потвърди. Разноски по делото не се претендират от ответниците, поради което и не им се присъждат.
Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 302 от 22.02.2008 год. по гр. д. № 403/2007 год. на ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му, с която е унищожен договора от 6.04.2005 год. по нот. акт № 187/2005 год. на нотариус № 229 на Н. камара в частта му, с която К. М. Г. е продала на сина си А. П. Г. описания в акта апартамент в гр. П. и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Г. против Н. А. Г. и В. А. Г. иск за унищожаване на горния договор за покупко-продажба, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.