10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
София, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
и прокурор Антонова за Върховна касационна прокуратура,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4209 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по подадената касационна жалба от К. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6378 от 1.08.2016г. по гр.д.№ 3182/2015г. на Софийски градски съд като му е присъдена, на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.2 ЗОДОВ, сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършени деяния по чл.214 ал.2, вр.с ал.1,вр.чл.213а ал.2, т.4 и т.5, вр. с чл.142 ал.2, т.6, вр. с чл.20 ал.2 НК, по чл.143 ал.2, вр.с ал.1,вр.чл.142 т.6, вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.286 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 8.08.2014г. определение по н.о.х.д.№ 868/2014г. на СпНС, като в останалата част до 80 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 10 000лв., обезщетение за имуществени вреди от пропуск за реализиране на доходи от трудово правоотношение на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, исковете са отхвърлени.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 153 от 1.03.2018г., на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК /редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г./, с оглед постановено и влязло в сила решение № 32 от 7.03.2016г. по в.гр.д.№ 26/2016г. на П., с което при идентични обстоятелства и обвинения, на друг участник в същото наказателно производство, е определено обезщетение в двойно по-голям размер от настоящето. Отделно, служебно е известно на настоящия състав, че на трети участник в същото производство, след като не е допуснато касационно обжалване, с определение № 167 по гр.д.№ 359/2016г. на ІІІ г.о., също е било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. Наличието на влезли в сила решения, с които е определен различен размер на обезщетение от процесния, повдигат въпроса за приложението на обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В съдебно заседание касаторът не се явява, но се представлява. Процесуалният представител поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважен в пълен размер. Акцентира на установената съдебна практика, съгласно която при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение на полицай, следва да се отчете неговата професия и начинът, по който обвинението се е отразило на професионалната му реализация.
Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. От своя страна също се позовава на съдебна практика, съгласно която определянето на прекомерен размер на обезщетение е проява не на справедливост, а на дисхармония със справедливостта. Желае въззивният акт да бъде потвърден, като счита, че присъдената с него сума е съответна на установените с ангажираните доказателства релевантни обстоятелства и е съобразена със стандарта на живот, с икономическия растеж в страната и със средностатистическите показатели за доходите.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти по делото :
К. Д. е работил в системата на МВР повече от седем години, от 1.09.2002г. до 26.01.2010г., като през 2008г. е награден с „Писмена похвала” от директора на ОД „Полиция”.
На 28.10.2009г., срещу него е повдигнато обвинение за извършване на общо четири тежки деяния, всяка едно в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в ОД на МВР [населено място], действащ в престъпна група, създадена за извършване на престъпления в съучастие с други длъжностни лица, също служители в ОД на МВР /деяния по чл.321 ал.3 НК, чл.143 ал.2 НК, чл.286 ал.2 НК и чл.214 ал.2 НК/. За посочените престъпления предвидените наказания са от 5 до 15 години и от 3 до 10 години лишаване от свобода.
Делото е внесено за разглеждане в СпНК през 2012г., образувано е н.о.х.д.№ С-7/2012г., като наказателното производство е прекратено и делото е върнато за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения. Впоследствие са повдигани нови обвинения и са образувани други две дела /н.о.х.д.№ 874/2013г. и н.о.х.д.№ 498/2014г./, производствата по които са прекратени, на основание чл.249 НПК.
С необжалваемо определение от 8.08.2014г. по н.о.х.д.№ 868/2014г., СпНК е прекратил окончателно наказателното производство, на основание чл.369 ал.4 НПК.
В хода на производството, К. Д. е бил задържан, с постановление от 9.11.2009г. на прокурор от СРП за 72 часа. За периода 16.11.2009г. – 17.11.2010г., в продължение на 370 дни, е бил с определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изпълнена в ОЗ „Следствени арести” и от 15.09.2010г. в Затвора [населено място].
Със заповед № 1147 от 7.10.2009г. на директора на ОД на МВР Стара З. срещу Д. е образувано дисциплинарно производство „по постъпили данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, съдържащи с в справка с рег.№ І-866 от 18.09.2009г. на Дирекция „Инспекторат” МВР”. Със заповед № 106 от 22.01.2010г. на директора на ОД на МВР Стара З., му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е посочено, че в хода на производството е постъпила „втора справка на Дирекция „Инспекторат” с рег.№ 5829 от 5.11.2009г. с данни за извършени други тежки нарушения на служебната дисциплина. Назначената комисия, провела дисциплинарното производство е приела, че К. Д. виновно е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което поведение е станало известно на други лица, несъвместимо е с етичните правила на поведение за служител на МВР и със същото се уронва престижа на службата. Издадената заповед за уволнение не е обжалвана.
По делото са ангажирани гласни доказателства. Свидетелят Д., който също е бил полицай и е бил обвинен в участие в същата престъпна група и с който касаторът е бил в продължение на десет месеца в една килия, установява че условията, при които са изтърпявали мярката за неотклонение „задържане под стража” са били изключително тежки – били са задържани за продължителен период от време в помещение, без дневна светлина, без прозорец, без да могат да разграничават ден и нощ, без течаща вода и като са ползвали кофа за тоалетна. Освен това в килията са били с лице от криминалния контингент, което по-рано лично са задържали. Тези неблагоприятни условия са се отразили изключително тежко на касатора, който е бил под въздействието им не само докато е бил задържан, но и след като е бил освободен. Споделял е, че се страхува и е изпадал в състояние да иска да посегне на живота си, Свидетелят установява, че след като е излязъл от Затвора, ищецът е бил отхвърлен от всички и дълго време не е могъл да си намери работа, защото са гледали на него „като на престъпник”, а това освен психологически, неизбежно е било съпътствано и от финансови последици. Свидетелят Д. изразява наблюденията си, че допълнително негативно въздействие върху психиката на пострадалия Д. е оказал и отказа на властите да му позволят да сключи брак с приятелката си. Според гласните му показания, отрицателните последици от воденото срещу Д. наказателно производство продължават и понастоящем, тъй като освен, че е безработен /защото все още не може да си намери постоянна работа/, обвинението е довело и да трайна промяна в характера и начина на поведение на пострадалия, който се е затворил в семейната си среда и отказва да общува с другите, отчуждил е се от своите близки и познати.
Според свидетеля И., Д. е обичал работата си и мечтата му е била да бъде полицай. Той потвърждава показанията на другия свидетел за прибиваването в килия с лице, което е задържал и което е било причина да изпитва реален страх за живота и сигурността си, за неблагоприятното въздействие на отказа да му бъде разрешено да сключи брак с приятелката си и за отрицателното отношение на останалите след излизането му от затвора. Допълнително установява, че по време на задържането му, Д. не е искал да „вижда никого”, което и е станало причина свидетелят да прекрати посещенията си.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, съгласно която по време на задържането, Д. е имал здравословни проблеми, които са наложили на 19.08.2010г. да му бъде осигурен консултативен преглед, след който му е поставена диагноза: ”Поясно-кръстов радикулит. Съмнение за поясна дискова херния на ниво Л5-Ес1”. Експертът установява, че при тази диагноза „болките в поясната област са закономерни, с евентуално излъчване към долните крайници – единия или двата”, както и че допълнително представените му документи сочат, „продължение в годините на симптоматиката на увреждане на между-прешлените дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия”. Заключението му е, че „хигиенно-битовите условия в следствения арест са били предразполагащи възникване на болестно състояние в поясния отдел на гръбначния стълб и не са били подходящи за тяхното лечение и възстановяване. Осигуреният двигателен режим не може да се приеме за адекватен и достатъчен.”
С предявената искова молба пострадалият е претендирал две обезщетения: за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. и за имуществени вреди, което след приетото изменение в последното съдебно заседание, е в размер на 10 000лв., пропуснати доходи от трудово възнаграждение за периода на задържане под стража, поради невъзможност да полага труд от 9.11.2009г. до 12.11.2009г. и от 16.11.2009г. до 17.11.2010г., както и 500лв., платено възнаграждение за правна помощ и защита в наказателното производство, всяка една от тези претенции, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 8.08.2014г., когато е прекратено наказателното производство.
Въззивният съд, имайки пред вид установените по делото факти, главно ангажираните гласни доказателства, установили „тежка психическа рефлексия на водения процес върху психиката на ищеца”, който бил „отделен от естествената му социална среда, поставен в обкръжение на лица с криминално минало, като е бил приравнен по негативни последици от наказателна репресия с обвиняем, на когото сам е организирал задържането”, както и факта, че след освобождаването ищецът бил в социална изолация, останал безработен, е преценил като справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди сумата от 30 000лв. Съдът е приел за недоказани възраженията на ищеца за наличие на причинна връзка между воденото производство и претърпените от ищеца болки в гръбнака, поради което за тях не е присъдил обезщетение. Като недоказано е преценил и възражението за причинени вреди в резултат на отказа да бъде разрешено сключването на граждански брак през времето, на задържането. Изрично в мотивите си е посочил, че „присъденото обезщетение е съразмерно с обезщетенията, присъдени за подобни обвинения”. Не е изложил доводи във връзка с професията на пострадалия и начина, по който обвинението се е отразило на професионалната му реализация.
При тези факти и съобразно мотивите на въззивния акт, настоящият съдебен състав по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, относно приложението на обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД, споделя трайно установената съдебна практика, съгласно която „справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /вж.решение по гр. д. № 5257/2015г./ Размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС №4/1968г., без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения.
Имайки пред вид даденият отговор на поставения въпрос, касаещ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за частично неправилен досежно определения размер, тъй като същият не съответства на вече определеното за други участници в същото наказателно производство, развило се при идентични обстоятелства и обвинения. В случая въззивният съд не е отчел в достатъчно степен обстоятелствата, че Д. е бил служител в МВР, който се е ползвал с авторитет и е бил награждаван. Повдигнато срещу него обвинение е за четири деяния, всяко едно от които е свързано с упражняваната от него професионална дейност. Касае се за обвинения за извършване на тежки умишлени деяния, за които са предвидени наказания „лишаване от свобода” за значителен период от време. Във връзка с тези обвинения, висящото наказателно производство е било продължително /около шест години/. Освен това на Д. е определена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е изпълнявана в продължение на значителен период от време /370 дни, или една година/. Той е бил задържан както в Следствения Арест, така и в Затвора и с гласни доказателства е установено, че е бил заедно с лице, което лично е задържал, което неизбежно се е отразило на интензитета и размера на претърпените от него неимуществени вреди. Освен това със съдебно медицинска експертиза е установено, че по време на задържането, той е имал здравословни проблеми, наложили извършването на медицински преглед на 19.08.2010г., като вещото лице е категорично, че поставената диагноза налага извод за търпени „закономерни” болки в поясната област. Изложените обстоятелства налагат извод за увреждане, което надхвърля рамките на обичайното за подобни случаи, свързано със следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, накърнен авторитет пред колегите, злепоставяне на цялото семейство. В случая, ищецът е търпял и допълнителни вреди, произтичащи от една страна от опорочаване на безупречната му полицейска практика, засилен медиен интерес и компрометиране в широк обществен кръг, а от друга – от продължителното задържане с най-тежката мярка за неотклонение, влошеното му здравословно състояние и престоя с лице, което е задържал. Съдебната практика е единна, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се отчита, че при определени професии, каквато е тази на ищеца, за които изискванията на обществено за почтеност и съблюдаване на закона са завишени, незаконното обвинение се отразява особено тежко върху емоционалната и психическа сфера на засегнатото лице, включително и с оглед невъзможността му след това да упражнява професията си и да се развива в нея, причинявайки и недоверие в правоохранителната система, на която ищецът се е бил посветил. Съобразявайки изложеното и гласните доказателства относно настъпилата промяна в поведението и начина на общуване на пострадалия и след приключване на производството, както и вече постановените решения, касаещи други участници в същото наказателно производство, настоящият съдебен състав намира за справедлив размер на обезщетение от 60 000лв.
Претенцията за имуществени вреди, в резултат на пропуснати доходи от трудово възнаграждение за периода на задържане под стража, поради невъзможност да полага труд за 370дни /от 9.11.2009г. до 12.11.2009г. и от 16.11.2009г. до 17.11.2010г./, ведно със законната лихва, мнозинството от настоящият съдебен състав счита за основателна. Именно воденото наказателно производство е станало причина за налагане на посочената мярка за неотклонение, която е възпрепятствала ищеца от възможността да полага труд и съответно да получава възнаграждение за същия. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№ 1393/2011г.на ІV г.о. и гр.д.№ 1389/2009г. на ІV г.о. Доколкото незаконно образуваното и воденото наказателното производство е обусловило и образуването на дисциплинарно производство, последвалото уволнение не може да се разглежда като обстоятелство, изключващо необходимостта от присъждане на претендираната сума. Налице е причинна връзка, която налага уважаване на заявената претенция от 10 000лв. /Съгласно представеното от ОДМВР Стара З. № 349р-24857 от 2.12.2015г., находящо се на стр.62 от гр.д.№3182/2015г. на СГС, последното получено брутно трудово възнаграждение от К. Д. е за м.Х.2015г. и е в размер на 605.19лв., т.е. за 21 работни дни х 28.81лв., или за 370дни е 10 662.87лв., но заявената претенция е 10 000лв./
Касационното обжалване на въззивния акт, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за присъждане на сумата 500лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита в наказателното производство, ведно със законната лихва, с оглед цената на иска е недопустимо, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед изхода от делото, направеното искане и на основание чл.78 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят всички направени от него разноски в размер на 1 850лв., от които за държавни такси 45лв., за експертиза 305лв. и адвокатско възнаграждение от 1 500лв., реалното заплащане на които е установено с представен договор за правна защита и съдействие пред първата инстанция от 29.01.2015г., където сумата е посочена като платена в брой.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд и потвърдено с него решение № 6378 от 1.08.2016г. по гр.д.№ 3182/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 30 000лв. до 60 000лв., на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.2 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на сумата от 10 000лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г., както и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] ет.6 ап.17, на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.2 ЗОДОВ допълнително сумите от 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 10 000лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г.,в резултат на повдигнатото обвинение в престъпления по чл.214 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 и 5, вр.142 ал.2, т.6, вр.чл.20 ал.2 НК, чл.321 ал.3 НК, чл.143 ал.2, вр.ал.1, вр.142 ал.2, т.6, вр.чл.20 ал.2 НК, чл.286 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 НК, производството по които е прекратено с определение по н.о.х.д.№ 868/2014г. на СпНК, както и сумата 1 850лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, направени разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд и потвърдено с него решение № 6378 от 1.08.2016г. по гр.д.№ 3182/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 60 000лв. до претендираните 80 000лв., обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от К. Д. Д. от [населено място] касационна жалба против въззивно решение № 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6378 от 1.08.2016г. по гр.д.№ 3182/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на сумата от 500лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита в наказателното производство, ведно със законната лихва.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, без частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, в която подлежи на обжалване с частна жалба, в седемдневен срок, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
О.м.
Не съм съгласна и решението на мнозинството от съдебния състав за присъждане на сумата от 10 000лв., обезщетение за имуществени вреди, пропуснати доходи от трудово възнаграждение за 370 дни, за периода на задържане под стража. Споделям установената съдебна практика, съгласно която пропуснатата полза подлежи на обезщетяване само когато съставлява приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение №73/2017г по гр.д № гр. д. № 3728 по описа на ІІІ г.о. за 2016 г.), да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. №142/2010г.), свързано с конкретните обстоятелства. При липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. /Относно доказването приложение намират разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно реш. № 281/2011г. по гр.д.№ 1684/2010г. на ІІІ г./
В конкретният случай, К. Д. е дисциплинарно уволнен със заповед № 106 от 22.01.2010г. на директора на ОД на МВР Стара З., която той не е обжалвал. Дисциплинарното му наказание е наложено не във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а във връзка с представени две справки от Дирекция „Инспекторат” с рег.№ 5829 от 5.11.2009г. с данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Специално назначената комисия, съгласно специалните разпоредби на ЗМВР е провела собствена проверка и е установила допуснати нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е отделно, самостоятелно и различно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Не считам, че при тези обстоятелства, ищецът е установил, че претендираната от него пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, доколкото липсата на извършено от него престъпление по повдигнатите му обвинения не води автоматично до извод, че не е извършил нарушение на Етичния кодекс и че без повдигането на обвинение не би се стигнало до прекратяване на служебното му правоотношение. Още повече, че дисциплинарното производство е образувано на 7.10.2009г.,т.е. преди 28.10.2009г., когато срещу К. Д. е повдигнато наказателното обвинение.
Съдия :
/Илияна Папазова/