1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
[населено място], 28.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3071/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано е по частна жалба на И. А. Ц. от [населено място], чрез адв. В. В. срещу определение № 77 от 2.02.2013г., постановено по ч.т.д. № 105/2013г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, с което, след отмяна на разпореждане №119 от 30.01.2013г. по гр.дело № 497/2012г. на Ловешкия окръжен съд, е оставена без разглеждане молбата му по чл.389 ГПК, в производство по чл.497/2012г. на Ловешкия окръжен съд, за допускане на обезпечението по предявения по делото иск по чл.422 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението” по изп. дело № 259/2012г. на ДСИ при районен съд – [населено място]. Развити са съображения за предоставена възможност от законодателя всяка една от страните по всяко време в исковия процес да искат обезпечение на иска. Според жалбоподателя предвидената в чл.420 ГПК възможност длъжникът да иска спиране на изпълнителното производство се отнася само до заповедното производство и няма отношение към исковото производство. На основание чл.629 ГПК прави искане за отправяне на прюдициално запитване до Съда на ЕО по два въпроса, във връзка с липсата на възможност за ответника да се защити чрез спиране на изпълнението в случаите когато се позовава на неравноправни клаузи в договора с кредитора по издадената заповед за изпълнение.
Ответникът [фирма] – София изразява становище за недопустимост на частната жалба поради изчерпване на реда за инстанционен контрол на определенията, с които съдът се произнасяне по молба за допускане на обезпечение, алтернативното искане е за оставянето й без уважение. Счита, че определението на въззивният съд не е в разрез с философията на вътрешното законодателство, не е в отличие с европейското общностно право, в частност с Директива 93/13/Е. доколкото Директивата предписва гарантиране възможност за потребителя да направи възражения за “неравноправна клауза” чрез предявяване на иск, в който да направи искане за допускане на обезпечителна мярка. Тази диспозиция е възприета в Решение на С. С-415/2011.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Производството е по чл.274, ал.1, т.2, изр. първо ГПК. Определението на въззивния съд е преграждащо производството и като такова подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. По тези съображения не се обсъждат предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Жалбопадателят е ответник в исково производство по чл.422 ГПК, образувано по иск на [фирма], след направено възражение в заповедното производство от длъжника.
За да остави без разглеждане молбата на Ц. по чл. 389 ГПК, въззивният съд е приел, че само в правомощията на ищеца е да иска обезпечение на предявения от него иск. С такова правомощие ответникът не разполага. Като длъжник в заповедното производство на него му е предоставена специалната защита по чл.420 ГПК да иска от заповедния съд спиране на изпълнителното производство.
Възможността да бъде обезпечен иск – предявен или бъдещ- намира уредбата си в чл.389 ГПК. Разпоредбата урежда кой, кога и как може да поиска съхранение на имуществото на длъжника за по – ефикасно изпълнение на материалното право на правоимащия от това имущество. По ясен и недвусмислен начин законът сочи, че право на обезпечение на иска има само ищецът по делото. Обезпечителната нужда е за ищеца и това следва от целта и същността на обезпечаване на иска. Целта е да се попречи на ответника да предприеми действия, с които да осуети търсената от ищеца защита с иска. Средство срещу тези опасности е обезпечението на иска чрез налагане на обезпечителни мерки / чл.397 ГПК/. Следователно законът не предоставя на ответника в исковия процес правото да се ползва от обезпечителното производство по чл. 389 и сл. ГПК за предприети срещу него действия, вкл. и при образувано изпълнително производство. В този смисъл правилно съдът е приел, че молбата му по чл.389 ГПК е процесуално недопустима.
Съгласно чл.628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решение на делото, българският съд прави запитване до Съда на ЕО. От разпоредбата следва, че предмет на тълкуване са разпоредби от първичното право на ЕС / договорите/ и на вторичното право, създадено от институциите на ЕС, както и действителността и/ или валидността на актове на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС. Въпросите, по които жалбоподателят иска да бъде отправено запитва – може ли да се изясни съдържанието на понятието “неравноправие” по отношение на едностранно установяване на кредитодателя на механизми за определяне и изчисляване на задължение посредством едностранно изготвено извлечение от счетоводните книги, няма отношение към института на обезпечение с оглед на целта, която се постига с него. Въпросът може ли, при липсата на предвиден процесуален ред, ответникът да иска спиране на действията на съдебния изпълнител в исковото производство по чл.422 ГПК не попада в предмета на запитването, чиито рамки са очертани в разпоредбата на чл.628 ГПК. На следващо място приложимият национален закон – Граждански процесуален кодекс е предвидил защита на длъжника, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение / какъвто е случая/ , чрез разпоредбите на чл.419 и чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповедта.
В обобщение обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, а искането за отправяне на преюдициално запитване оставено без уважение, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №77 от 2.04.2013г., постановено по в.ч.т.дело № 105/2013г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСТАВЯ без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: