О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.855
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на………………………юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 454 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Д. Р. , чрез пълномощника му адвокат Хр. С. , касационна жалба против въззивното решение от 28.07.2008 год. по гр. д. № 1442/2007 год. на Б. окръжен съд, с което при новото въззивно разглеждане на делото е отменено първоинстанционното решение от 27.01.2006 год. по гр. д. № 474/2003 год. на С. районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато по отношение на касатора и останалите ответници, че Г. Е. К. е собственик на имот в землището на с. П., представляващ лозе с площ 0.418 дка в м. “Т”, при описаните в решението съседи.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира и направените съдебни разноски.
В допълнително представена касационна жалба в изпълнение на указанията на въззивния съд, касаторът е изложил като основание за допускане на касационно обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представя решение на Б. окръжен съд по гр. д. № 929/2007 год. с твърдения, че по аналогичен казус съдът е отхвърлил предявен иск за собственост срещу тях за съседен на процесния имот, част от същия възстановен им по ЗСПЗЗ земеделски имот. Въпросът за легитимацията на ищеца като ползувател по ПМС № 11/82 год. е решен в обратен смисъл, въз основа на същото представено доказателство – удостоверение въз основа на протокол № 13 от 29.11.82 год. от заседание на ОбНС, гр. С. и решение № 69 от същата дата, както и другият състав на окръжния съд е приел, че не е налице плащане на стойността на имота в определения срок.
Ищецът Г. К. , чрез адв. Д. М. , оспорва жалбата в представения писмен отговор.
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото по предявения установителен иск за собственост върху имот, който ищецът е поддържал да е придобил по реда на изкупуване по параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно нотариален акт от 1999 год. На ответниците им е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, в границите на който попада и спорният. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, съгласно указанията в отменителното решение на касационната инстанция, че на ищеца му е било предоставено право на ползуване върху спорния имот и са налице останалите предпоставки на параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост. Действително, като доказателства за този извод са обсъждани представените удостоверения № 615/86 год. и № 92-00-189/92 год., в които е посочено, че правото на ползуване е предоставено с решение № 69 от 29.11.82 год. на ИК на ОбНС, съгласно ПМС № 11/82 год., без последното да е представено. Същите са приети като официални документи, съдържащите се данни в които не са оборени от други приети по делото доказателства, в какъвто смисъл са дадените указания в отменителното решение на ВКС.
Представеното от касатора решение по друго дело – гр. д. № 929/2007 год. на Б. окръжен съд не може да обосноване наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, макар и казусът да е аналогичен. Вярно е, че и в производството по него ищецът, претендиращ да е ползувател на имота, предмет на този спор, е представил удостоверение за установяване, че с решение № 69 от 29.11.82 год. на ИК на ОбНС му е предоставено правото на ползуване, като решаващият съд не е зачел материалната доказателствена сила на това писмено доказателство, за разлика от извода на въззивния съд в сега обжалваното решение. За да е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да е налице влязло в сила решение по друго дело, в което изводът да е в противоречив смисъл. Представеното от касатора въззивно решение няма данни да е влязло в сила, за да обоснове наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Друго не се и поддържа, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 289 от 28.07.2008 год. по гр. д. № 1442/2007 год. на Б. окръжен съд по подадената от Д. И. Р. от гр. С., чрез пълномощника му адвокат Хр. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.