Решение №366 от 10.7.2009 по гр. дело №970/970 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                                         №.366                                                                                                                           
                              гр. София,.10.07..2009 год.
 
                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 970 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. от ГПК /отм./.
С решението от 25.06.2007 год. по гр. д. № 794/2006 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 24.03.2006 год. по гр. д. № 3266/2003 год. на първоинстанционния Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. Ю. Е. против П. на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 2 000 лв. и законната лихва върху нея от 15.05.2003 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за държавната такса над размер 386.74 лв. и вместо това е постановил друго, с което уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди за горната сума от 2 000 лв., със законната лихва от 15.05.2003 год., като оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част.
Въззивното решение, в осъдителната му част, е обжалвано от прокурор в Апелативна прокуратура – София с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Евентуално поддържа становище за прекомерност на размера на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това искът бъде отхвърлен, евентуално размерът на обезщетението бъде намален.
Ищцата оспорва жалбата в писмен отговор и чрез пълномощника й адвокат П. Р. в съдебно заседание.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди релевираните в жалбата касационни основания във връзка с доводите на страните и данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
По делото е установено по несъмнен начин, че срещу ищцата е образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409 НПК /отм., в ред. Д. в. бр. 74/2002 год./ за престъпление по чл. 245, ал. 1 НК, което е прекратено с постановлението от 7.05.2003 год. на прокурор при СРП поради това, че деянието не съставлява престъпление, съгласно чл. 237, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК /отм./. Горното се установява от приложената във въззивното производство прокурорска преписка, поради което и обстоятелството, че в диспозитива на писмения текст на прокурорското постановление е допусната фактическа грешка с изписване на друго име, не е основание да се приеме поддържаната от касатора теза, че наказателното производство по образуваното дознание не е прекратено по отношение на уличеното лице. При това положение изводът на въззивния съд, че е налице предпоставката на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е правилен и обоснован, тъй като и при образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409 от отменения НПК, прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, е налице осъществяване на хипотеза за отговорността на държавата на посоченото правно основание. Независимо от спецификата на полицейското производство, относно започването му, органът и качеството на уличеното лице, срещу което не се повдига обвинение от дознателя, а евентуално след приключването му от прокурора с внасяне на делото в съда, то по същността си същото представлява наказателно преследване за определено престъпление, в което лицето е уличено, в случая това е по чл. 245, ал. 1 НК, видно от постановлението за образуване на производството от 12.09.2001 год. Затова и при прекратяването му поради това, че деянието, в което лицето е уличено, не съставлява престъпление, се покрива хипотезата на чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ.
Неоснователно е и второто оплакване на касатора за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените от ищцата от образуваното и прекратено полицейско производство неимуществени вреди. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка относно притесненията на ищцата от уличаването й в престъплението, тъй като същите, макар и да изхождат от дъщеря й, не се опровергават от други доказателства. При установените от нея обстоятелства на изживяно от ищцата притеснение във връзка с образуваното производство и промени в здравословното й състояние, определеният от въззивния съд размер на обезщетението отговаря на критериите на закона за справедливост, като се отчете и периода на приключване на производството, извън предвидения в закона срок за това, както и извършените процесуални действия по него, вкл. с връщане на дознанието от прокурора.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на поддържаните от П. касационни основания за отмяна и следва да се остави в сила.
Разноски не следва да се присъждат за настоящето производство, тъй като макар и поискани, ищцата не е представила доказателства, че е заплатила уговореното в договора за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25.06.2007 год. по гр. д. № 794/2006 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, 2 състав.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар