4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 751 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1879/21.І.2016 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 972 на Варненския ОС, ТК, от 12.ХІІ.2015 г., постановено по т. д. № 1329/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2591/10.VІ.2015 г. на РС-Варна, ГК, 9-и с-в, по гр. дело № 13754/2014 г. С последното в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК е било признато за установено, че търговецът настоящ касатор дължи на [фирма]-гр. В. сумата 23100 лв. (двадесет и три хиляди и сто лева) – по предявения като частичен положителен установителен иск /от общо 115 500 лв./, представляваща главница по неформален договор за заем от 21.ІХ.2011 г., сключен с превеждането й по банкова с/ка на ответника на три вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (27.VІІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 10863/2014 г. по описа на РС-Варна.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато от състава на Варненския ОС съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до „непълнота на доказателствата”. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция: „за да бъдат извършени съответните съдопроизводствени действия, които ответникът (т.е. търговецът настоящ касатор – бел. на ВКС) е поискал да бъдат извършени”. Инвокирани са доводи, че въпреки направеното изрично искане от страна на ответника, съдът не е назначил повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза, а също и че – в противоречие с материални закон – неправилно било прието от въззивната инстанция, че нотариалната покана редовно е била връчена на ответното в пр-вото по чл. 422, ал. 1 ГПК търговско д-во.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения: Р. № 191/6.VІІІ.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 1175/2011 г., както и Р. № 243/31.V.2011 г. на І-во г. о. по гр. дело № 976/2010 г., по следния процесуалноправен въпрос:
„Длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза при оспорване от страна на ответника на първоначалното й заключение и изрично формулирано негово искане в този смисъл, когато по делото съществуват данни, сочещи на противоречие в установеното от експерта?”
Отделно от горното произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение било и по следния противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос: „Редовно ли е извършено нотариално удостоверяване, направено от служител на нотариална кантора, извън кантората на нотариуса?” В тази връзка позоваването е на влязлото в сила решение (без номер) на СГС, ТК, с-в VІ-16, от датата 4 юли 2013 г., постановено по т д. № 5598/2015 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 1467 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Инвокиран е довод, че нито един от формулираните в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му два правни въпроса нямал качеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, касационната жалба на варненското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното решение въззивната инстанция е приела, че спорът между страните по делото се свежда до твърденията на търговеца настоящ касатор за недоказаност на основанието /договор за паричен заем от 21.ІХ.2011 г./ на преведените му на три транша от ищеца по банкова сметка парични средства, чието усвояване не се отрича.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В тази връзка последователно разграничено е в мотивите към същата точка от ТР, че релевантният въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо се налага извод, че в случая нито един от двата, формулирани в изложението на [фирма] по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело. При липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, се явява безпредметно обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани допълнителните предпоставки за това: по т. 1 и съответно – по т. 2 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното от ответното по касация [фирма] искане с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски, но само до размера на платения хонорар за един негов адвокат. В процесния случай са ангажирани доказателства, че е било изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 467.60 лв., но за процесуално представителство, осъществено от варненското адвокатско дружество „Б. и Г.”, като въпросните двама съдружници са разполагали с правата да го представляват „заедно и поотделно”. Следователно дължимият по реда на чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК адвокатски хонорар е в размер на половината от горепосочената сума или 733.80 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 972 на Варненския окръжен съд, ТК, от 12.ХІІ.2015 г., постановено по т. д. № 1329/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ, офис 11 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 8, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 733.80 лв. (седемстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от варненското адвокатско дружество „Б. и Г.” (П. Г.).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 751 по описа за 2016 г.