4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
С., 18,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1305/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. М. К. от [населено място] против решение № 276 от 26.10.2012 г. по т.д. № 315/2012г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че въззивния съд се е произнесъл по „ материалноправния въпрос и процесуалноправен въпрос свързан със съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт”. Заявено е още, че е налице произнасяне по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата. Страната е поставила множество въпроси като :” Може ли да има валидно сключен дружествен договор без подписи на всички съдружници… може ли да се сключи дружествен договор, ако това е сторено от самозван управител…валиден ли е дружествен договор без да има посочен в него управител на дружеството… и т.н.” Подробно страната е поставяла различни въпроси, по които е поддържала, че въззивният съд не се е произнесъл, като е развила оплакванията си от постановения правен резултат, както и доводи свързани с нарушение на материалния закон. В т.11 на изложението касаторът е посочил, че „ при постановяване на съдебния акт била допусната „конкуренция с ТРОСГТК №1/02г. и на две определения на ВКС, като е посочено под формата на въпрос –„ В чия полза следва да бъде тази конкуренция”. Друг поставен въпрос е – „ Може ли съдия от същия АС Варна , който е определен за съдия докладчик между същите страни по друг въпрос, отнасящ се до същия дружествен договор да участва в съдебния състав по настоящето дело…”Като „касационни основания” страната е направила лаконични оплаквания относно свикване на общото събрание и „как самозван управител може да сключи договор за управление сам със себе си…”В заключение е посочено, че всички тези въпроси следвало да получат своя отговор „ относно правилното приложение на закона и разглеждането на тези касационни основания би било от полза за развитие на правото и най-вече на търговското право.” В резултат на изрични указания страната е приложила решения на окръжни съдилища, за които не е установила, че са влезли в сила, като не е посочила и връзката им с изложението в подадената от нея молба.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че заявените твърдения под формата на въпроси, нямат характеристиката на релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това за повечето от тях касаторът изрично е заявил, че въззивният съд не се е произнесъл, без да е изяснена връзката им с основните спорни въпроси, определящи необходимост от такова произнасяне. По-голямата част от доводите са и фактически необосновани, тъй като съдържат неустановени или опровергани по делото твърдения. Липсва и относимост на изложеното към решаващите изводи на съда, който за да постанови обжалвания резултат, подробно е обосновал приложимост на вписаното в Търговския регистър изменение на дружествения договор, като е разгледал конкретните оплаквания на ищеца в тази насока и е направил правни изводи, свързани с неправилност на мотивираната от първостепенния съд негова нищожност, а също така подробно са разгледани и всички заявени от ищеца твърдения за незаконосъобразност на свикването на общо събрание и взетите на това общо събрание решения. Доколкото страната спрямо конкретните правни изводи на съда не е поставила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то и следва да се приеме, че в случая не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.
Общо изложените от страната оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното решение.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е развитото оплакване за неправилност на акта, разгледано под формата на въпроси,в контекста на защитата на страната. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване и общото твърдение, определено от страната като „конкуренция” на обжалвания съдебен акт със задължителна практика на ВКС, тъй като касатора не е посочил каквито и да било конкретни доводи, с оглед така заявеното от него- нито в какво се изразява тази „ конкуренция”, нито кой от изводите на съда я обуславя. В тази връзка и доколкото постановения съдебен акт е съобразен с тази задължителна практика не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Не съдържа конкретика и общото оплакване за това, че член от състава е разглеждал и други правни спорове между страните, което само по себе си не е основание за отвод, такива основания са само изчерпателно изброените основания в чл.22 ГПК, спрямо които в изложението липсва какъвто и да било довод обосноваващ наличието им във връзка с евентуална недопустимост на акта.
Приложените решения на окръжни съдилища при липса на установеност за това, че са влезли в сила не обективират съдебна практика – арг. ТРОСГТК №1/09г. –т.2 и 3.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 26.10.2012 г. по т.д. № 315/2012г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: