О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..858
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 642 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 826 от 22.02.2008 год. по гр. д. № 415/2007 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция е оставил в сила решението от 7.07.2006 год. и следващото такова от 13.02.2007 год., постановени по гр. д. № 379/2005 год. на първоинстанционния Б. районен съд.
С първото от тях е отхвърлен предявения от Г. К. Д. и Д. Й. Д. от гр. Б. срещу О. Б. иск да бъде установено между тях, че апартамент № 3 в жилищна сграда на ЖСК „Е”, ет. 2, кв. 302, ведно с принадлежащите му избени помещения и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, не е общинска собственост.
С второто решение на районния съд по същото дело, постановено на 13.02.2007 год. след отмяна на постановено определение за прекратяване производството по иска против държавата, е признато за установено между ищците Г и Република България, че описания по-горе апартамент не е държавна собственост.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ищците Д от държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, чрез О. управител на област Б.
Ищците го обжалват в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което искът им против общината е отхвърлен. Поддържат оплаквания за неправилността му поради необоснованост на изводите за наличие на имотно обезщетение при отчуждаването на имота и нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен, като се признае, че апартаментът не е общинска собственост.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищците поставят въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, този за имотното обезщетение при отчуждаването на имота от наследодателите им, като считат, че такова не е налице с оглед обезщетяване не с жилище, а с ограничено право на строеж на такова, което сами са построили. Поддържат, че този въпрос е решен по различен начин в практиката на Б. районен и окръжен съд, без да са представени влезли в сила решения, както и че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, обжалва въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното, с което искът против нея е уважен. Поддържа оплаквания за неговата недопустимост, евентуално за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК и иска неговата отмяна, с признаване, че с оглед момента на отмяна на отчуждаването апартаментът е станал държавна собственост, съгласно действуващата редакция на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ…, обн. в Д. в. бр. 15/92 год.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречива съдебна практика на Върховния административен съд, с подробно цитиране на съдебни актове, по въпроса чия собственост стават отстъпените в обезщетение имоти при отмяна на отчуждаването, извършена преди изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ…, публикувано в Д. в. бр. 96/99 год. Поставен е и въпросът за допустимостта на кумулативното съединяване на отрицателни установителни искове против различни ответници – общината и държавата, с оглед липсата на общ правопораждащ техните права и задължения юридически факт. Като основания за допускане на касационното разглеждане на делото цитират разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
О. Б. не е взела становище по жалбите.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, обжалвано от двете страни, приема следното:
За да отхвърли предявения против общината отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, въз основа на внимателен анализ на събраните доказателства и въз основа на нормативната уредба на ЗЖСК /отм./ и ЗТСУ /отм./, че начинът на обезщетение при отчуждаването на имота на наследодателите на ищеца е чрез отстъпване обект в новостроящи се сгради – ЖСК в кв. 288, посочени в заповедта за отчуждаване като две тристайни жилища за задоволяване на жилищните нужди на отчуждените собственици и двамата им семейни синове, един от които е ищецът. Приел за ирелевантни вътрешните отношения между ищеца като член-кооператор и ЖСК, както и че дори и да се възприеме тезата за обезщетяване с право на строеж, то последното също представлява имотно обезщетение. Поради това приел, че с влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването са настъпили последиците, предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и отстъпените в обезщетение жилища са станали общинска собственост, по силата на закона, след изменението му с Д. в. бр. 96/99 год. Предявеният против държавата иск е уважен, тъй като съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството кога е проведена реституцията, в смисъл при действието на старата или новата редакция на закона по отношение настъпване на вещноправния ефект на отмяната на отчуждаването по отношение на отстъпените в обезщетение имоти.
Въпросът, поставен от касаторите, ищци за вида на обезщетението, получено при отчуждаването, което според тях не е имотно с отстъпване на жилище, а на ограничено право на строеж, няма данни да е решаван противоречиво от съдилищата, както се поддържа в изложението. Тежестта за обосноваване наличието на това основание за допускане на касационно обжалване е на касаторите, имащи интерес от това, поради което и при липса на представени други влезли в сила решения, в които този въпрос е решаван по друг начин, следва извода за липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото не е налице и по отношение жалбата на министъра на р. р. и благоустройството, като представител на държавата, тъй като също не са представени влезли в сила съдебни решения, и то такива по граждански спорове /а не по административни/, които да обосноват допустимостта на касационното разглеждане на делото с оглед противоречиво решаване на формулирания въпрос за това, дали предоставените в обезщетение имоти стават държавна или общинска собственост в случай, че отмяната на отчуждаването е настъпила преди изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. с Д. в. бр. 96/99 год. И по поставения процесуалноправен въпрос за допустимостта на обективното съединяване на исковете против общината и държавата не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК от този касатор.
Не е налице и второто, поддържано от двете страни, касатори основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същите единствено цитират закона, без да изложат съображения и доводи за обосноваване на някоя от хипотезите, при които въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, и които касаторите са формулирали в изложенията си към жалбите, ще имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 826 от 22.02.2008 год. по гр. д. № 415/2007 год. по описа на Б. окръжен съд по подадените касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: