О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.859
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 610 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
О. П. , представлявана от кмета Н. З. , чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Т. И. , обжалва в срок въззивното решение от 26.02.2009 год. по гр. д. № 821/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 31.07.2008 год. по гр. д. № 2150/2006 год. на Плевенския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против Ч. „С”, с. Б. и А. В. П. от гр. П. иск с правно основание чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, страни в изпълнителното производство по изп. д. № 5/2006 год. на ЧСИ Цв. Н. , че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение – първи етаж от масивна двуетажна административна сграда с площ 120 кв. м., построена през 1954 год. и намираща се в УПИ ХІ в кв. 1 по плана на с. Г. не е собственост на длъжника Ч. „С”, с. Б..
Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска неговата отмяна, като вместо това искът бъде уважен. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, както и в приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. В последното касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържайки липсата на съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС.
Ответницата А. В. П., чрез пълномощника й адвокат Г. Г. , оспорва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, респ. поддържа неоснователност на жалбата.
Ответникът Ч. „С”, с. Б. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което отхвърлил предявения от касатора отрицателен усатновителен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд приел, че кооперацията, длъжник в изпълнителното производство, е собственик на имота, предмет на принудителното изпълнение. Съдът е преценил събраните писмени доказателства относно правоприемство от обявената в ликвидация ЗК „З”, с. Б., с придобиването на търг на дълготрайни активи, между които и спорния имот, заведен и в инвентарната книга на ответната кооперация. В този смисъл са и кредитираните от въззивния съд свидетелски показания, както и издадения акт за публична общинска собственост през 1998 год., въз основа на решението на ОбС П. от 8.05.97 год. и липсата на спорния имот в нарочния списък с имоти към него. Съдът приел, че горните доказателства оборват доказателствената сила на съставения по-късно – през 2006 год. акт за частна общинска собственост за този имот, и липсата на посочените в него правни основания за съставянето му – както първоначално посоченото по чл. 2, ал. 1, т. 7, така и допълнителното вписано по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС. Затова и заключил, че имотът, предмет на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело, е бил собственост на кооперацията, длъжник в него.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. П. поставя като материалноправен въпрос този по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС, по който въззивният съд се е произнесъл, приемайки, че не е налице и това допълнително вписано в акта за частна общинска собственост основание за легитимацията й като собственик на спорния имот. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е изложил съображения относно принадлежността на правото на собственост в лицето на кооперацията, тъй като е предявен иск за установяване, че последната не е собственик на имота, а не, че общината е собственик. Но дори и да се приеме, че и поставеният от касатора въпрос е релевантен за изхода на спора, то не е налице обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното предполага излагане на съображения и доводи относно необходимостта от разглеждане на делото от касационната инстанция поради непълна или неясна разпоредба, каквато цитираната норма не е. По приложението й е налице и изработена съдебна практика, за която няма основания да се счита, че е неправилна или противоречива, или да е налице необходимост да се възприеме различно от утвърденото в нея тълкуване, а доводът на касатора за липса на такава е неоснователен. Изложените съображения от касатора за необоснованост на направените от съда изводи при събрания доказателствен материал за наличието на това придобивно основание, довело и до постановяване на решение в нарушение на закона – цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС, представляват по същество касационни основания за неправилност на изводите на въззивния съд, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, както правилно поддържа ответницата в отговора си. Същите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет проверка на наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, което не е налице поради изложените съображения.
В заключение, касационната жалба не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 101 от 26.02.2009 год. по гр. д. № 821/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от О. П., чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Т. И. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: