Определение №860 от по гр. дело №442/442 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.860
 
                                 гр. София,01.09.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 442 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 781 от 9.01.2009 год. по гр. д. № 719/2007 год. Плевенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил като недопустимо решението от 16.03.2007 год. по гр. д. № 116/2005 год. на Н. районен съд в частта му, с която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е разгледан по същество за разликата от 53.4 дка до 79.241 дка земеделски имоти и прекратил поризводството по делото в тази му част, отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за 51.2 дка земеделски имоти и вместо него постановил друго, с което признал за установено по отношение на ответниците, че 51.2 дка ниви от внесените в ТКЗС от техния наследодател Г общо 80.4 дка земи, са били собственост към момента на масовизацията на Б. А. П. , починал през 1971 год., поради което и описаните в решението и признати за възстановяване в нови реални граници земи на наследниците на Г. Б. следва да се възстановяват на наследниците на общия наследодател Б. За разликата от 51.2 дка до 53.4 дка първоинстационното решение, с което искът е отхвърлен, е оставено в сила от въззивният съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците П. Г. Б. и Х. Г. Б. , чрез пълномощника им адвокат В. К. , в частта му, с която е прекратено частично производството по делото и в частта, с която е уважен предявения против тях иск. Поддържат оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това искът да бъде отхвърлен. Претендират и направените разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторите повторно излагат оплакванията си за неправилност на въззивното решение, които според тях представляват основания за допускане на касационно обжалване. Поддържат за неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че общият на страните наследодател Б е бил собственик на спорните земеделски имоти по наследство от неговия баща А, тъй като такива доказателства не са представени. Въззивният съд не обсъдил и удостоверение от ТКЗС, от което се установява, че за две от нивите, внесени от неговия син Г. Б. , като съсед е посочен брат му, което обуславяло извода за делба между наследниците на Б. П. Неправилен е и направеният от въззивния съд извод за неоснователност на довода им за придобивна давност върху възстановените на техния наследодател земи. Касаторите се позовават и на допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в кредитиране на документ с невярно съдържание относно извода за оспорване от страна на ищците на владението на ответниците. В изложението се позовават на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като предпоставка за касационно обжалване на решението.
Ищцецът Г. М. Г. в писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не са налице поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторите цитират разпоредбата на закона, без да посочват материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението в противоречие на практиката на ВКС, на каквато не се и позовават, нито представят, или същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както поддържат. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение представляват по същността си касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани. Последното има за предмет проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат обосновани от касаторите, за да обусловят извод за приложното поле на касацията. В това се изразява и основната разлика при касационното обжалване по новия ГПК, за разлика от това по отменения, с цел обосноваване на необходимостта от разглеждане на делото от касационната инстанция. Последното предполага наличието на предпоставките по посочените в закона критерии, като тежестта от обосноваването им се възлага на касаторите, имащи интерес от допускане на касацията. Без да е формулиран въпросът /или въпросите/, по който въззивният съд се е произнесъл и който според касаторите е обусловил направените от него изводи за решаване на спора, и при наличието на останалите предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящата инстанция не може да допусне касационното обжалване на въззивното решение. Не е достатъчно позоваването на законовия текст, а мотивиране наличието на тези предпоставки, което в случая не е налице. Не е налице и нередовност на касационната жалба, както поддържа ищецът в писмения му отговор, а липса на поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 781 от 9.01.2009 год. по гр. д. № 719/2007 год. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от П. Г. Б. и Х. Г. Б. , чрез пълномощника им адвокат В. К. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар