ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
София, 22 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 36 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 13.10.2008 г. по гр.д. № 2390/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 16.05.2008 г. по гр.д. № 8607/2007, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Н. а. за п. , София, представляван от юрк. Иванов, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за отговорността на работника при забавянето на разглеждането на жалба срещу ревизионен акт, съставяне на нередовно споразумение за продължаване на срока и предлагането на решение за отмяна на акта при наличието на данни за нередовно водене на счетоводството на ревизирания, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Т. А. Г. я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че забавянето на разглеждането на преписката не е толкова тежко нарушение на трудовата дисциплина, че да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а други нарушения не са извършени.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос има значение за правото на защита, а материалноправният обуславя крайното решение на съда, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е уволнена, защото като ръководител на екип за разглеждането на жалба срещу ревизионен акт е изготвила нередовно споразумение за продължаване на срока за произнасяне и е внесла със закъснение проект за решение по преписката, което е прието от компетентния орган, но не отговаря на констатациите за нередовност на воденото счетоводство от търговеца. Споразумението за продължаване на срока за произнасяне не е нередовно, тъй като е сключено между отсъстващи, подписано е от страната (полагането на печат и изписването на пълното име не е необходимо), а датата на постигането на съгласието се удостоверява от датата на постъпването на съпроводителното писмо. За съдържанието на решението по съществото на преписката отговаря компетентният орган, който го е приел, а не истцата нито ръководения от нея екип, а доколкото има някакво забавяне на административната преписка, това нарушение не е така тежко, че да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите материалноправни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. Посоченото в изложението към касационната жалба съдебно решение няма данни да е влязло в сила, а и негов предмет е законността на уволнението на друг работник, който има различни трудови задължения и неговата отговорност за действия, макар и по същата административна преписка, няма отношения към дисциплинарната отговорност на истцата. Нито един от повдигнатите въпроси няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е спазил утвърдената съдебна практика и е обсъдил всички обстоятелства по делото, като е приел, че от претендираните нарушения е извършено само едно, и неговата тежест е преценена с оглед тежестта на наложеното наказание. Не противоречат на установената съдебна практика също и изводите на въззивния съд, че съглашението между отсъстващи се счита сключено с достигането на приемането у предложителя (чл. 14, ал. 1 ЗЗД) – обстоятелство, което се удостоверява вън от съдържанието на предложението и приемането; за автентичността на изявлението е достатъчен саморъчния подпис на лицето, без да е необходимо изписването на пълното му име и полагането на печат; и отговорността за вземането на решение е на надлежния орган, а не на този който го предлага. Към изложението не е представена съдебна практика, която разрешава тези въпроси в различен от посочения смисъл.
Ответницата по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 13.10.2008 г. по гр.д. № 2390/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.