О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София , 13.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юни две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 905/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. А., приподписана от процесуалния й представител адвокат Б от АК гр. С., срещу въззивното решение № 402 от 09.12.2008 г. по в. гр. д. № 1350/07г. на Софийския градски съд, с което в сила са оставени решенията от 19.04.2006 г. и от 31.07.2008 г. по гр. д. № 5819/04 г. на Софийския районен съд за допускане на делба на магазин № 13 и магазин № 14, заедно с мазета под тях, подробно описани, между съделители и при квоти: “А” А. гр. С. ид. ч., М. Й. Ф. – 3/9 ид. ч., Б. И. А. – 1/9 ид. ч., К. Г. С. – 1/9 ид. ч., Н. И. А. и А. М. А. – 1/9 ид. ч. при условията на съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите дали недвижимият имот е съсобствен между съделителите и каква е частта на всеки един от тях, въззивният съд е допуснал делба с участието и на М. Й. Ф. , която се е разпоредила с притежаваната от нея част от имуществото в полза на съделителите А. . Касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Ответниците “А” А. гр. С., М. Й. Ф. , К. Г. С., Н. И. А. и А. М. А. не са взели становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че съсобствеността е възникнала на основание покупко-продажба с н. а. № 172/46 г., с който И. Б. Л. , И. Д. У. и А. Б. Л. закупили имотите, предмет на делбата. С н. а. № 3/58 г. Иван Б. Л. продал притежаваната от него 1/3 ид. ч. на Й. К. Н. , починал на 17.10.1973 г. и оставил за наследница по закон М. Й. Ф. Наследници в обема на 1/3 ид. ч., притежавана от И. Д.зунов, който починал на 23.12.1977 г., са касаторът Б. Ив. А. , К. Г. С. и Л. Ив.зунов, който с н. а. № 114/01 г. се разпоредил със собствената си 1/9 ид. ч. в полза на съделителя Н. А. по време на брака му с А. М. А. За описаните 2/3 ид. ч. от имотите е издадена заповед от 1992 г. на кмета на Общината гр. С. за отписването им от книгите за държавни и общински имоти. Останалата 1/3 ид. ч., собственост на А. Б. Л. , с решение на С. общински свет от 1998 г. е включена в капитала на дружеството-ищец “А” ЕА. /тогава/.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 282, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, съгласно който в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За да определи съделителите и квотите им в съсобствеността, въззивният съд е взел предвид доводите на страните по правопораждащите факти и представените до приключване на устните състезания на 06.11.2008 г. доказателства. В касационната жалба е въведено твърдение за извършена на 16.07.2008 г., в хода на въззивното производство, разпоредителна сделка от съделителката М в полза на съделителите А. . Като се позовава на този факт, касаторът счита, че въззивното решение противоречи на решение № 174 от 18.03.2004 г. по гр. д. № 577/03 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. С него е прието, че ако преди завеждане на иска за делба един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права на трето лице, съдът следва да даде указания това лице да бъде конституирано като съделител и спорът по принадлежността на правото на собственост да бъде разрешен с негово участие. Страните не са изправени пред такава хипотеза. В цитирания съдебен акт въпросът за надлежните страни в делбата е поставен с оглед извършено преди завеждане на делото за делба разпореждане от съсобственик в полза на трето лице.становените в разглеждания случай обстоятелства са различни от това фактическо и правно положение. Съдебният акт, на който касаторът се позовава, е неотносим към обжалваното решение и затова и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 402 от 09.12.2008 г. по гр. д. № 1350/07 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: