ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 871
София, 02.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7236 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокатите В. и К. като процесуални представители съответно на Я. Д. П. и Я. Й. П., и двамата от гр.Ст.З., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 22.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 523/2013г.
Ответникът по касационната жалба П. Х. К. от гр.Ст.З. в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокатите С. и М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ЗК [фирма] не е подало отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба в частите на въззивното решение по съществото на спора и в частта за разноските, направени пред първоинстанционния съд, е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 22.VІІ.2013г. П. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Старозагорския окръжен съд от 21.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1148/2009г. в осъдителната му част за разликата над 15000лвд. до 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Я. П., и в частта за присъдените на последната разноски за разликата над 833лв. до 1110лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Я. П. срещу П. К. иск за посочената разлика, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане; потвърдил е първоинстанционното решение: в уважителната му част по претенцията на П. за присъждане на 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в отхвърлителната му част по тази претенция за разликата над 20000лв. до пълния предявен размер 50000лв., в уважителната му част по претенцията на Я. П. за присъждане на 2596.07лв. обезщетение за имуществени вреди, в частта, с която са отхвърлени претенциите на П. за сумата 3834лв. обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 2277лв. неполучено трудово възнаграждение за периода 09.ІХ.2008г. – 30.VІ.2009г., 610лв. разходи за такси, 1326.81лв. разходи за прегледи, консултации, лекарства и лечение, ведно със законните лихви, в частта, с която са отхвърлени претенциите на Я. П. за сумата 1000лв. имуществени вреди и 25000лв. неимуществени вреди, както и в частите, с които в тежест на П.и П. са присъдени разноски в размер съответно 1629лв. и 2787лв. В. съд е присъдил на ответника и разноски за въззивното производство – 950лв. в тежест на Я. П. и 2900лв. в тежест на Я. П..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед принципът за справедливост дължимият на Я. П. размер на обезщетението за неимуществени вреди за причинената й от ответника при ПТП средна телесна повреда, е 15000лв. Взети са предвид в тази връзка: уврежданията на ищцата – счупване на задния ръб на лявата главулечна ямка на таза, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник, наложило ползването на патерици до есента на 2010г., оток на лява скула и разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на предната стена на горната челюст вляво, травматична невралгия на лицевия и троичния нерв вляво, лекостепенно мозъчно сътресение вляво; проведеното лечение в болница с продължителност общо 10 дни; че последиците от уврежданията не са отзвучали напълно – и в момента ищцата се оплаква от болки в лявата тазобедрена става, от епизодично главоболие и понякога световъртеж, от намалена чувствителност в лява лицева половина, няма пълно възстановяване на лицевата симетрия на базата на остатъчна пареза на лицевия нерв вляво. Прието е за недоказано неполучаването от ищцата на трудово възнаграждение през исковия период, през който тя няма представени болнични листове, има начислени възнаграждения в [фирма] и в [фирма] и непрекъснат трудов стаж. Недоказана е и претенцията за разходи за прегледи, консултации, лекарства и лечение – не са представени в преклузивния срок писмени доказателства за извършването на такива. Не е доказана и претенцията за извършени разходи за ползване на таксиметров превоз.
Във връзка с претенцията на Я. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от изваждането на два зъба, при протеза на които ще пострадат още два съседни зъба, въззивният съд е приел, че такова увреждане не е причинено на ищеца при ПТП – с присъдата по НОХД № 1972/2008г. на СтЗРС ответникът не е признат за виновен да му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, и е установено по настоящото дело, че на П. е изваден един зъб, но той е бил болен /гранулом и гнойна торба/ и лекуван преди произшествието.
С протоколното си определение в с.з. на 10.VІ.2013г. въззивният съд е оставил без уважение исканията на П. във въззивната им жалба за приемане на представени отчетни листове и за допускане на нова съдебно-икономическа експертиза във връзка с претенциите за обезщетение от неполучено трудово възнаграждение и за разходи за лекарства. Прието е, че отчетните листове са представени в с.з. на 23.ХІ.2012г., а датират от 2008г., следователно са съществували към момента на завеждане на делото и искането за представянето им е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК.
В изложението на Я. и Я. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли въззивният съд като инстанция по същество при определяне на неимуществените вреди по справедливост да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с причинените при ПТП телесни увреждания и настъпилите във връзка с това усложнения на здравословното състояние на пострадалия, вкл. всички болки и страдания, които същия е понасял и ще понася, в т.ч. и за тези, които имат вече постоянен характер и ще продължат до края на живота му /сочи се във връзка с въпроса, че съдът се позовал само на показания на свидетели, без да вземе предвид, че те противоречали на медицинската документация – епикриза от 15.ХІ.2008г., на констатациите на медицинската експертиза и на показания на останалите свидетели, установяващи, че ищцата вече е с променена физиономия вследствие пареза, водеща до загрозяване, куца с левия крак, с постоянни болки при движение и необходимост от операция на ставата, трудности и болки при дъвчене и постоянно главоболие, не били взети предвид и непрекъснатите неприятни емоционални преживявания и доскомфорт, довели до фактическа раздяла със съпруга на П./ – в противоречие с практиката на ВКС /П 7/1959г., П 4/1968г., едно решение на състав на ВС/; 2. следва ли въззивният съд при разглеждане по същество на претенции за имуществени вреди, които са напълно доказани по основание и има данни за размера им, при изричната разпоредба на чл.162 ГПК да отхвърли тези претенции /изложени са съображения, обосноваващи твърдението, че тези вреди са установени по основание и размер/ – в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВС; 3. въззивният съд следва ли да се произнесе мотивирано по недопуснати доказателства от първата инстанция и направено искане във въззивната жалба за допускането на доказателства по чл.266 ал.3 и чл.267 във вр. с чл.162 ГПК и налице ли е преклузия за установяване на предявени с исковата молба имуществени вреди от непозволено увреждане за представени писмени доказателства при непълнота в заключението на вещото лице – в противоречие с практиката на ВКС /сочат се едно решение и две определения на негови състави/; 4. при разглеждане на искане в жалбата за намаляване на присъдения от първоинстанционния съд прекомерно висок трикратен размер на адвокатско възнаграждение длъжен ли е въззивният съд цялостно да обсъди и обоснове действителната правна и фактическа сложност на делото и с оглед защитата и равнопоставеността на двете страни да избегне злоупотребата с процесуални права и облагодетелстване на едната страна /с трикратния размер/ и явното ощетяване /единичния размер/ на другата при присъждане на разноските; ако съдът се позовава на чл.36 ЗАдв. следва ли да обоснове специално присъденото адвокатско възнаграждение на една от страните над единичния размер по Наредба № 1/2004г. – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, с изключение на потвърдителната му част относно присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответника.
По първия въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна и незадължителна практика на ВС, тъй като при определяне размера на дължимото се на П. обезщетение за неимуществени вреди е взел предвид всички установени по делото относими обстоятелства, включително невъзстановяването на лицевата симетрия на базата на остатъчна пареза на лицевия нерв, невъзстановяване напълно на движението на левия долен крайник и болки в лявата тазобедрена става, главоболие и световъртеж. Съдът не е взел предвид в тази връзка промяна в семейното положение на ищцата, тъй като такова твърдение тя не е въвела нито с исковата си молба, нито с въззивната си жалба. Останалите релевирани в изложението съображения във връзка с поставения въпрос представляват оплаквания за необоснованост, представляващи основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
По втория поставен от касаторката въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед приетото от него, че по делото не е установено П. да е направила разходи за лекарствени средства, прегледи и консултации и таксиметров превоз и да не е получавала трудово възнаграждение през исковия период, а релевирания въпрос е обвързан с условие за доказаност на разходите и на пропуснатата полза по основание и размер.
По първата част от третия поставен процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед на обстоятелството, че той е мотивирал отказът си да уважи направените с въззивната жалба на П. доказателствени искания. По втората част от въпроса /за наличието на преклузия за събиране на доказателства/ с представеното решение на състав на ВКС ІІ т.о. по т.д. № 398/2011г. /сочените в изложението определения по този въпрос по т.д. № 311/2010г. ІІ т.о. и по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о. са постановени в производства по чл.288 ГПК и не се включват в практиката по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ не се обосновава произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, според която събирането на доказателства пред въззивния съд е предпоставено от поискването им от страната в рамките на предвидените преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. В разглеждания случай е прието, че не е налице нито спазване на преклузивния срок за представяне на доказателства, нито допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при отказа му да ги събере, произнасянето по което не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части по съществото на спора не следва да бъде допускано.
Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато в частта на въззивното решение, имаща характер на определение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите за присъдените в тежест на касаторите разноски. В тази част решението е недопустимо. Жалбата си срещу първоинстанционното решение в тези части Я. и Я. П. основават на оплакване, че присъдените разноски са в очевидно прекомерно голям размер, несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Това налага извод, че въззивната жалба в тази й част представлява искане по смисъла на чл.248 ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение относно разноските, компетентен да се произнесе по което е първоинстанционния съд по предвидения ред за това в чл.248 ал.2 и ал.3 ГПК. Ето защо, произнасяйки се като въззивен съд по искането, П. е постановил недопустим съдебен акт, който поради това следва да бъде обезсилен и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане на искането по съответния ред.
Не следва да бъде разглеждана касационната жалба в частта й срещу осъдителната част на въззивното решение относно разноските, присъдени в тежест на касаторите. В тази й част касационната жалба също има характер на искане по чл.248 ГПК, а компетентен да се произнесе по него е въззивният съд по предвидения в посочената разпоредба ред. Ето защо касационното производство в тази му част следва да бъде прекратено и делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по искането.
На основание чл.78 ал.3 във вр. С ал.1 ГПК и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да бъдат присъдени 2550лв. разноски за настоящата инстанция /възнаграждение за един адвокат – в случая адвокат М. с оглед поредността на депозирането в съда на изготвените два отделни отговора на касационната жалба/ в тежест на Я. и Я. П..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 408 от 22.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 523/2013г. в отменителната и отхвърлителната му части, както и в частта, с която е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, ГО, № 132/21.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1148/2009г. в отхвърлителните му части.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 408 от 22.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 523/2013г., в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, ГО, № 132/21.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1148/2009г. в осъдителните му части относно разноските в полза на П. Х. К., и ПОСТАНОВЯВА:
ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 408 от 22.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 523/2013г., в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, ГО, № 132/21.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1148/2009г. в осъдителните му части относно разноските в полза на П. Х. К. и ИЗПРАЩА делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането, съдържащо се във въззивната жалба на Я. Д. П. и Я. Й. П. срещу решение № 132/21.ХІІ.2012г., за изменение на решението в тези части.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба на Я. Д. П. и Я. Й. П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 408 от 22.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 523/2013г. в частта, имаща характер на определение, за присъдените в полза на П. Х. К. разноски за въззивната инстанция и ИЗПРАЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането, съдържащо се в касационната жалба, за изменение на решението в тази част.
ОСЪЖДА Я. Д. П. и Я. Й. П., и двамата от [населено място], да заплатят на П. Х. К. от с.гр. 2550лв. разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част в едноседмичен срок от връчването на преписи от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: