О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 01.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1308/09г. по описа на ІІІ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. С. от гр. Д. срещу въззивно решение № 132 от 14.05.09г., постановено по в.гр.д. № 146/09г. на Хасковския окръжен съд в с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Р. Н. С. е предявил против Н. Р. Н. и Н. И. Н. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот.акт № 148/97г. договор, с който Р. С. и съпругата му Ж. С. са прехвърлили на сина си Н. Р. Н. ? ид.част от парцел **** в кв.45 по плана на гр. Д., ведно с ? ид.част от построената в мястото двуетажна масивна жилищна сграда, както и построения в североизточния му ъгъл гараж, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи.
С решение № 395 от 06.01.09г., постановено по гр.д. № 741/08г. на Д. районен съд алеаторният договор е развален до размер на ? ид.части от прехвърления имот, а искът за разваляне на договора изцяло, т.е. за ? ид.част е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответниците по иска, които по време на сключването на алеаторния договор са били съпрузи, не са изпълнявали поетото с него задължение, но че предявеният иск е основателен само до размер на ? ид.части от прехвърления имот, тъй като прехвърлителката Ж. С. е починала на 12.08.2000 г. и е оставила за свои наследници по закон Р. С. и Н. Н. (преживял съпруг и син) и ищецът в първоинстанционното производство би могъл да иска разваляне на договора само в рамките на притежаваните от него права върху имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретно дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между въззивното решение и ТР № 30/81г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че при активната солидарност всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително да осъществи и развалянето на договора изцяло, не е налице, тъй като разглежданият в настоящото дело случай е друг – единият прехвърлител е починал междувременно и единият приобретател е негов наследник.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай не е посочени обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, нито са изложени релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Р. Н. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 132 от 14.05.09г., постановено по в.гр.д. № 146/09г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: