Р Е Ш Е Н И Е
№ 9.
гр. София, 09.02..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 747/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на “Б”А. , гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 13.01.09г. по гр.д. № 5320/07г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. В молбата за отмяна се поддържа, че след постановяване на решението на молителя са станали известни нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които ако бяха взети предвид от съда при разрешаването на спора, биха променили крайните му изводи за основателност на предявения иск. Иска се ВКС да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С посоченото решение ВКС е оставил в сила въззивно решение № 189 от 18.06.07г. по гр.д. № 2216/04г. на Софийския апелативен съд, с което е признато за установено по отношение на “Б”А. , че В. А. М. и Д. А. М. – Т. С. са собственици на помещение за ресторант, находящо се в гр. С., ул.”Г” № 6 и ответникът е осъден да предаде на ищците владението на имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си съдът е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците А, починал на 09.09.1985г., който е бил лишен от българско поданство на основание Закона за българското поданство /ЗБП/ и във връзка с това през 1948г. е било отнето цялото му имущество с У. № 448/1948г. на П. на ВНС. Прието е също, че конфискацията на имуществото е извършена в нарушение на ЗБП, тъй като същият не предвижда възможност за подобна конфискация и че правото на собственост върху имота е възстановено на ищците на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, който се владее от ответника без правно основание.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдяни по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.
В разглеждания случай представената с молбата за отмяна жалба на В. М. и Д. М. от 27.12.99г. до СГС против мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по искането им за реално връщане на собствеността върху имота на основание чл.2 ЗВСОНИ и §1 от ПЗР на ЗОСОИ (жалба с аналогично съдържание от 25.01.99г. е представена още в първоинстанционното производство) и писмо на областния управител, с което същият е изпратил жалбата на СГС нямат никакво значение за крайните изводи на съда за настъпила в полза на ищците реституция на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и за основателност на предявения иск и в този смисъл са неотносими към делото. Същото се отнася и за представеното писмо от 30.04.96г. на Министерство на правосъдието, с което С. община, район”С” е уведомена, че лицето А. К. М. е лишен от българско гражданство във връзка с направено от общината запитване дали е възстановено българското гражданство на същия. Наред с това молителят е могъл да се снабди с тези доказателства и да ги представи по време на висящността на спора, като непредставянето им се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Ето защо същите не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед изложеното подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение. Разноски в полза на ответниците по молбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни към момента на приключване на устните състезания такива да са били направени (в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., но не е отбелязано и не са налице данни то да е било заплатено).
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на “Б”А. , гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 13.01.09г. по гр.д. № 5320/07г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: