О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 15,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 720 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2836/7.V.09 г. на „Нор” Е. – гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. П от АК-Пловдив, против решение № 18 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 13.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 377/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 77 на Пловдивския ОС, ГК, от 12.ІІІ.2007 г. по т. д. № 256/06 г.: за осъждането на дружеството-настоящ касатор, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, да заплати на едноличния търговец А. Г. Г. от гр. Р., област Пловдив, действаща с фирмата „Г”, сума в общ размер на 53 000 лв. по 11-те процесни фактури за доставени птичи субпродукти на обща стойност 152 162.34 лв., издадени в периода 14. ХІ.2004 г. – 27.VІ.2005 г., ведно със законната лихва от предявяването на този осъдителен иск като частичен /5.VІІ.2006 г./ и до окончателното изплащане на присъдената главница, както и общо 6 532 лв. деловодни разноски, направени от Е. Г. в двете инстанции.
Оплакванията на касатора „Нор” ЕООД-гр. Пловдив са за незаконосъобразност и постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което д-вото претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Инвокирани са доводи, че Пловдивският апелативен съд следвало да уважи направеното от дружеството възражение за прихващане със сумата 20 476.50 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят „Нор” ЕООД-гр. Пловдив обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в отрицателен смисъл по процесуалноправния въпрос за възможността ответник по предявен срещу него осъдителен иск да се защити с възражение за прихващане с негови спорни вземания към ищеца, а същият правен въпрос имал „отношение към развитие на правото, тъй като с произнасянето си по него съдът е изоставил едно свое тълкуване, за да възприеме друго”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация ЕГ А. Г. Г. от гр. Р., област Пловдив, писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Г. В. от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на дружеството оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Нор” ЕООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Нор” ЕООД-гр. Пловдив е посочил като главното основание за допустимост на касационното обжалване противоречието между разрешеният от Пловдивския апелативен съд процесуалноправен въпрос за невъзможността ответник по осъдителен иск да се защити с възражение за прихващане, когато последното има за свой предмет спорно вземане и – от друга страна, задължителната за съдилищата в Републиката практика на ВКС по т. 6 от ТР на ОСГК № 1/2000 г. от 4.І.2001 г.
В конкретния случай Пловдивският апелативен съд е уважил предявените от Е. като частични осъдителни искове на обща стойност 53 000 лв. по процесните 11 бр. фактури, приемайки, че направеното от дружеството-настоящ касатор още пред първостепенния съд възражение за прихващане, въобще не може да се слуша, след като страната по спора, който го е повдигнала, не е заявила точния размер на своето вземане, с което иска да прихване, нито е представила доказателства за произхода му. Доколкото искането на търговеца-настоящ касатор е било основано единствено върху „спорни и неустановени вземания”, решаващият съд е преценил, че въпросното възражение няма как да бъде уважено. Според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС от 4.І.2001 г., едно е да се твърди, че последиците на прихващането, направено с материалноправното изявление по чл. 103 във вр. чл. 104, ал. 1, изр. І-во ЗЗД /на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания/ са вече настъпили – като двете вземания са се погасили до размера на по-малкото от тях съответно от деня, в който са били налице условията, които първият от цитираните текстове визира, а съвсем друго, когато насрещното вземане, с което се претендира прихващане, е спорно, т.е. неликвидно. В последната хипотеза посредством възражението за прихващане „ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и ликвидност), като ефектът на прихващането ще се прояви едва след влизане в сила на решението”, но точно поради спорния характер на вземането, което е предмет на втория вид възражение за прихващане, последното не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция. Не се констатира в посочения по-горе смисъл обжалваното от „Нор” ЕООД-гр. Пловдив въззивно решение да е в противоречие с тази задължителна практика на ВКС относно възражението за прихващане като изрично предвидено в текста на чл. 221, ал. 2 in fine ГПК /отм./ защитно средство, по което се формира сила на пресъденото нещо.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, след като е налице ясна процесуална уредба на възраженията за подобрения и на тези за прихващания – като средства за защита на ответник, различни от възможността му за водене на насрещен иск, изключваща необходимостта от попълването на празноти или отстраняването на неясноти в закона, посредством известните способи за неговото тълкуване, респ. не е налице въпрос, който не само да има „отношение към развитие на правото”, но преди всичко да е от значение за точното прилагане на същия закон. В изложението си касаторът въобще не обосновава твърдението, че едно тълкуване е било изоставено, за да бъдело възприето друго.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от „Нор” ЕООД-гр. Пловдив въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 13.ІV.2009 г., постановено по т. д. № 377/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 720 по описа за 2009 г.