О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 17.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 271 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. М. И. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Е, против въззивното решение № 1* от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 46 от 25 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът е вменил като задължение на касатора да докаже верността на твърдения, които липсват в книгата му – налице са данни, че ищецът е бил свързан с държавните служби на режима преди 1989 г.; събраните доказателства са обсъждани избирателно; мотивите са вътрешно противоречиви относно приетото за установено от съда; съдът не е възприел твърденията за ноторно известни факти; ищецът не се е позовал на негативно въздействие на публикацията върху личния му живот и контактите с близките; не е доказан твърденият вредоносен резултат; не са представени писмени доказателства за здравословните проблеми на ищеца; не е доказано, че загубата на доброто име е в следствие на конкретната публикация; съдът не е посочил каква част от обезщетението е за вредите върху престижа и каква част – за вредите върху здравето на ищеца. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че размерът на обезщетението е определен произволно, без да се съобразят дали са налице твърдените от ищеца вредни последици и да се определи каква част от присъденото обезщетение е за претърпените неимуществени вреди, свързани със здравето на ищеца и каква част е за вредите, свързани с уронването на престижа му – противоречие с ППВС № 4 от 1968 г.; от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е съдът да отговори на въпросите дали квалификацията “масон” и “комунист” са обидни; дали при употребата на набор от думи (в случая това са “лице, свързано с мрачните тайни служби”) всеки може да го тълкува както си иска и да придава на съответното изречение съдържание, което авторът не е влагал; дали да си сътрудник на ДС е било нормална длъжност преди 10 ноември 1989 г. или е понятие, към което държавата има отрицателно отношение; възможно ли е да се съди лице, които изнася съответните твърдения като цитат от предишни публикации на други автори.
Ответникът К. Д. Т. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че във връзка с написано в книгата “С” ищецът се почувствал зле, получил хипертонична криза, имал неприятни беседи по повод изнесеното в книгата със свои съмишленици, постъпил на лечение в болница, поради което е установено негативно въздействие на публикацията върху живота на ищеца; установена е причинната връзка между процесните твърдения и накърнената репутация на ищеца; правото да се отразява мнение и да се разпространява информация не е абсолютно; касаторът е осъществил състава на престъплението клевета, тъй като изнесеното обстоятелство, че ищецът е свързан с органите на бившата Д. сигурност с оглед сложилото се в обществото обществено мнение, представлява позорно обстоятелство, а и обстоятелството не се установява по безспорен начин; право на ищеца е да претендира обезщетението от лицето, което с оглед субективните виждания на ищеца, е нанесло вредата; твърденията на касатора са достигнали до голям брой лица, включително и сред съмишленици на ищеца, който е публична личност, поради което обезщетението от 15 хиляди лева е в състояние да обезщети ищеца.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените процесуалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в нарушение на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да приеме, че твърдените от ищеца вредни последици са налице, въззивният съд подробно е обсъдил събраните относими доказателства и е посочил защо приема, че вредните последици са се осъществили, поради което не е нарушено разрешението на Върховния съд, дадено в т. ІІ от ППВС № 4 от 1968 г. за преценка на обективно съществуващите обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Не е налице нарушение и по втория поставен въпрос – липсата на конкретизация каква част от присъденото обезщетение е за претърпените неимуществени вреди, свързани със здравето на ищеца и каква част е за вредите, свързани с уронването на престижа му. Посочената задължителна съдебна практика не изисква определяне на конкретен размер на обезщетението за всяка една установена проявна форма на неимуществена вреда.
Касационният съд приема, че не е налице и основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по поставените проблеми. От тях първите три – дали думите “масон” и “комунист” могат да се определят като обидни, за влагането на различно съдържание в израз от текст от вложения от автора, както и за общественото отношение към позицията “сътрудник на ДС”, не поставят такива правни проблеми, чието разрешаване да би могло да доведе до точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Във всеки отделен случай увредата подлежи на доказване от лицето, което твърди претърпяването й. Справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито например са широкото разпространение на неистина, общественото положение на лицето, конкретни негативни последици от деликта в професионалната му сфера, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. Освен това следва да се има предвид, че емоционалните реакции и последиците от тях по отношение на определени квалификации за лица, отношения или състояния, не винаги са свързани с общоприетото разбиране за факти от живота, но зависят до голяма степен и от начина на възприемането им в личната и професионална среда на увреденото лице, както и от обществено заявената позиция на лицето по отношение на някои от тях.вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка. Още е необходимо да се отбележи, че твърденията на ответника за липса на съставомерност на деликта (в случая деликвентът твърди, че не е вложил в съответния пасаж твърдяното от ищеца съдържание) е необходимо да се установят именно от него. С оглед изложеното следва да се приеме, че за целите на гражданския процес не е възможно да се даде конкретен отговор на посочените въпроси, който да обуслови различен изход на спора.
По последния процесуалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол. Това е така, защото в разглеждания случай ищецът е установил претърпяването на неимуществени вреди именно от конкретната публикация, независимо от това дали е имало и други подобни, които да я предхождат. Отговорността на деликвента е свързана само с нея и доказването е било насочено в тази насока, поради което неоснователно касаторът свързва посочените обстоятелства с някакво абстрактно заявени от ищеца вреди. Затова и по този въпрос разрешаването му от касационния съд няма да доведе до различен резултат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: