Определение №922 от по гр. дело №677/677 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 922
 
 
гр. София, 13.10..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 677/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 38 от 11.03.09г., постановено по гр.д. № 7/09г., Смолянският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 496 от 24.11.2008г. по гр.д. № 877/07г. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ОСЗГ-гр. С. , че наследниците на Н. Т. П. , починал на 02.04.1951г., имат право да им бъде възстановена в нови реални граници гора с площ от 50 дка, находяща се в землището на гр. С., м.”Л” и е прекратил производството по делото. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният от М. Т. П. иск по чл.13, ал.2 ЗВСТЗГФ е процесуално недопустим, тъй като процесният имот е бил заявен за възстановяване през 1998г. въз основа на същия документ за собственост – протокол за замяна от 15.12.1939г. от Д. П. Б. , който е един от наследниците на Н. Т. П. и по чието заявление П. комисия – гр. С. се е произнесла с решение № 43 от 20.07.2000г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Т. П. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос (такъв не е формулиран), който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на такова би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от касаторката решение № 959 от 22.06.1996г. по гр.д. № 201/95г. на ВКС, в което е прието, че при пропуск да се поиска възстановяването на всички притежавани от наследодателя на заявителите земеделски земи, те могат да искат да им се признае по исков ред право да възстановят собствеността си и върху земите, за които няма подадено заявление от тях до поземлената комисия, тъй като настоящата хипотеза е друга – предявеният иск е приет за недопустим, тъй като процесният имот е бил заявен за възстановяване от един от наследниците на общия наследодател. Направеното в изложението оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото в случая липсва конкретно твърдение за относимостта му към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, т.е. за да има две противоречиви разрешения по даден правен въпрос е необходимо решенията да са постановени по различни дела, поради което позоваването на решение № 437 от 07.10.08г. на Смолянския окръжен съд, което е постановено по настоящото дело е също неоснователно (с посоченото решение е отменено първоначалното решение на районния съд за оставяне без разглеждане на предявения иск и делото е върнато на отново на същия съд за произнасяне по него).
С оглед изложеното подадената от М. Т. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 11.03.09г., постановено по гр.д. № 7/09г. на Смолянския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *