О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№924
гр. София, 13.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 727 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 387 от 6.03.2009 год. по гр. д. № 3299/2008 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 20.10.2008 огд. по гр. д. № 302/2008 год. на първоинстанционния Пловдивски районен съд. С него е отхвърлен предявения от А. И. Д. от гр. П. срещу Д. Г. Г. и Р. М. Г. иск за собственост и предаване владението върху едноетажна сграда, състояща се от три гаража, със застроена площ 90 кв. м., построена в югозападната част на поземлен имот в гр. С., представляващ УПИ *Х – 1328 в кв. 56, разположена на южната му регулационна линия.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ищцата А. И. Д., чрез а. Л. В. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като представя и цитираната в него съдебна практика. Макар и изрично да не поставя материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с тази практика, то от твърденията й може да се обоснове като такъв този за правото на собственост върху постройка, отделно от земята, респ. въпросът за приращението, при положение, че не е налице учредено право на строеж на сградата в полза на ответниците.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационния иск е отхвърлен, приел, че сградата, предмет на спора, е построена през 1992 год. в съсобствено на страните място, въз основа на издадените им строителни книжа, и представлява осъществено ново строителство, а не преустройство на съществувалата преди това сграда. Въз основа на събраните доказателства, съдът намерил за основателно възражението на ответниците за придобиване по давност собствеността върху владените от тях в необходимия десетгодишен срок два гаража – от построяването им всеки от тях, вкл. и ищцата ползували по един от трите гаража. Поради това и последната не може да се легитимира като собственик на гаражите на ответниците, а по отношение на този, ползуван от нея, искът е отхвърлен само на това основание.
Следователно, решаването на спора за собственост е обусловено от произнасянето по възражението на ответниците за осъществена придобивна давност върху два от гаражите в спорната сграда, и от данните за владение от страна на ищцата на един от тях. Тези въпроси не са решени в противоречие с представената съдебна практика, тъй като в последната се разглеждат други, неотносими към настоящия спор такива. Дадените в тях разрешения за приложението на чл. 92 ЗС не влизат в противоречие с въпроса, обсъждан от въззивния съд за придобивното основание, на което ответниците се легитимират като собственици на два от гаражите. Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неточно посочена т. 1/, както и това по т. 3, тъй като в изложението единствено е цитирана разпоредбата на закона, без да се изложат съображения и доводи за обосноваване на някоя от хипотезите, при които въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл, ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон и процесуални нарушения е касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява обосноваване на основанието за допускане на касационното обжалване.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 387 от 6.03.2009 год. по гр. д. № 3299/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от А. И. Д., чрез а. Л. В. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: