О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.926
гр. София, .13.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 764 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 416 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 1678/2008 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението по гр. д. № 2434/2007 год. на първоинстанционния Пловдивски районен съд. С него е отхвърлен предявения от М. П. Ц. и П. Г. Ц. от гр. П. срещу О. П. иск да бъде установено между тях, че апартамент № 14 със застроена площ 106.21 кв. м., находящ се на третия етаж, вх. „Б”, ет. 8, комплекс „Г” в гр. П., ведно с изба № 5 и таванско помещение № 4 и принадлежащите му ид. ч. от общите части на сградата не е общинска собственост.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ищците М, чрез адвокат А, с оплаквания за неправилността му поради необоснованост на извода за наличие на имотно обезщетение при отчуждаването на имота на наследодателите им и нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен, като се признае, че апартаментът не е общинска собственост.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищците поставят като въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, този за приложението на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. и чл. 55г ЗПИНМ/отм./, с оглед липсата на имотно обезщетение при отчуждаването на имота от наследодателите им. Поддържат, че този въпрос е решен по различен начин в представената практика на ВКС и ВАС, илюстрирана с приложените съдебни решения, както и че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, на които поддържат искането си за допускане на касационното обжалване на решението.
О. П. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, приема следното:
За да отхвърли предявения против общината отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, въз основа на преценка на събраните доказателства и въз основа на нормативната уредба на ЗПИНМ /отм./, при действието на който е отчужден имота на наследодателката на ищците Е, че начинът на обезщетение при отчуждаването на имота й през 1966 год. е с имот – жилище в жилищен блок „Г”, представляващ апартамент № 14, посочен в решение на ИК на ГНС № 83/18.10.66 год. Придобиването на правото на собственост върху отстъпения в обезщетение апартамент е в резултат на смесен фактически състав, в който продажбата му, обективирана в договор със СУ „Ж” от 1968 год. и констативния нотариален акт № 23/71 год., е само един от елементите. С отмяна на отчуждаването на имота, за което между страните няма спор, отпада основанието за придобиване на апартамента, тъй като имотното обезщетяване за това отчуждаване е другият от елементите по придобиване на правото на собственост, поради което и настъпва предвидената в закона последица – връщане на полученото имотно обезщетение.
Въпросът, поставен от касаторите, ищци за вида на обезщетението, получено при отчуждаването, което според тях не е имотно с отстъпване на жилище, а парично, няма данни да е решаван противоречиво от съдилищата, както се поддържа в изложението. В приложеното решение на ВКС № 105 от 15.05.2000 год. по гр. д. № 1159/99 год. на ІV г. о. е обсъждан въпроса кога настъпва вещнопрехвърлителния ефект на продажбата на жилища по чл. 55г ЗПИНМ /отм./ с оглед сключване на договор със СУ „Ж” при ГНС и предвидената уредба за издаване на констативни нотариални актове. Същият въпрос е предмет на обсъждане и в решение № 311 по гр. д. № 143/83 год. на ІІІ г. о. на ВС, поради което и цитираната практика е неотносима към разглеждания въпрос в настоящия казус за характера на полученото обезщетение. Неотносимо е и решението № 872 по гр. д. № 259/2005 год. на І г. о. на ВКС, тъй като не касае разглеждания въпрос, а практиката на административния съд не е основание за обосноваване предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и второто, поддържано от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същите единствено цитират закона, без да изложат съображения и доводи за обосноваване на някоя от хипотезите, при които въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл, ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява обосноваване на основанието за допускане на касационното обжалване.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 416 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 1678/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от М. П. Ц. и П. Г. Ц. , чрез адвокат А, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: