1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№939
Гр. София 30.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1651/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, от 28 януари 2015 г. по т.д.№ 2681/2014 г., с което е потвърдено решение № 1996 от 25.11.2013 г. по т.д.№ 6081/2012 г. в обжалваната част, в която СГС, VІ ТО, 20 състав, е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 176 468,99 лв. без ДДС ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос дали при неправилна квалификация на спорното право от първата инстанция и неточни указания относно подлежащите на установяване факти въззивният съд е длъжен да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и разпределението на доказателствената тежест между страните.
Ответникът по касация е възразил в едномесечния срок за отговор на жалбата срещу искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ по критерия на чл.280 ал.2 ГПК на касационен контрол валиден съдебен акт-решение на Софийския апелативен съд-и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът за главницата е основателен и доказан в предявения размер. Претенцията на ищеца се основава на спогодба от 8 юни 2011 г. за прекратяване действието на договор между страните от 28.01.2008 г. по взаимно съгласие и определяне дължимата от възложителя-касатор сума в полза на изпълнителя [фирма] 307 275,54 лв. без ДДС и сроковете за изплащането й. С процесното споразумение страните са прекратили възникнало по-рано облигационно правоотношение между тях и са се спогодили по начина на изпълнение на останалите непогасени вземания. След частично удовлетворяване на изпълнителя, признато в исковата молба, е останало парично задължение в размер на 176 468,99 лв., за чието погасяване ответното [фирма] със седалище София не представя доказателства. Формулираният в изложението въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, той е зададен хипотетично и предполага различна правна квалификация на фактическия състав, на който се основава искът, от двете съдебни инстанции. В случая въззивната инстанция не е преквалифицирала спорното материално право. Както тя, така и първата инстанция разглеждат иска за предявеното основание-договор за спогодба по чл.365 ЗЗД. Въззивният съд е преценил, че дадената от СГС квалификация на предявения иск е ПРАВИЛНА и не дължи указания до страните относно нови релевантни факти и разпределение на доказателствената тежест досежно установяването им по т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1 на ОСГТК.
По изложените съображения единственият ясно формулиран правен въпрос на касатора не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационен контрол по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Обстоятелствената част на изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения, от които касационният съд не е длъжен и не може да извежда правни въпроси, релевантни за изхода на конкретното дело съгласно цитираното тълкувателно решение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни критерии.
Предвид изложеното обжалваното решение на САС не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 195 от 28 януари 2015 г. по в.т.д.№ 2681/2014 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма] П. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 4000 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: