Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
София, 17.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело 111/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм/
С решение № 576 от 22.10.2007 г. по гр.д. № 746/ 2007 г. на П. окръжен съд, действащ като въззивна инстанция е уважен иск по чл.109 ЗС и ответниците О. М. М. / М. М. М. /, Р. М. М. и Л. М. М. са осъдени да премахнат гаража на площ 40 кв.м., построен в имот пл. № 1* собственост на ищците А. Р. А., А. О. Р. и А. О. Р., всички от гр. К., община Р., както и да им заплатят разноски от 245 лв.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението, като развиват оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са собственици на имот пл. № 1* включен в парцел ****, като имотът им е попълнен в кадастъра след уважаване на иск по чл.52, ал.3 ЗКИР. По делото не е спорно, че ответниците са построили през периода 1980- 86 г. масивен гараж от 40 кв.м., долепен до жилищната им сграда, който след попълване на кадастралния план попада в очертанията на новозаснения имот пл. № 1* Не е спорно че и понастоящем ответниците ползват гаража. За да уважи иска по чл.109 ЗС въззивният съд приел, че поддържането на сграда в чуждия имот съществено ограничава собственика при упражняване на правомощията му, поради което сградата следва да бъде премахната. Не е уважил възражението на ответниците, че гаражът е построен когато по плана не е съществувал имотът на ищците, както и че не е доказано с какво пречи на правата им, след като те не ползват тази част от имота.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Неоснователно е оплакването, че гаражът се намира в място, което по време на изграждането му е било собственост на ответниците. С оглед предмета на влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР следва да се приеме, че ищците никога не са губили собствеността си върху имот пл. № 1* но същият неправилно не е бил заснет по кадастралния план към регулацията от 1994 г. В този смисъл гаражът изначално е построен в чужд имот и поради тази причина искът за премахването му правилно е уважен.
Неоснователно е и становището, че по делото не е доказано с какво конкретно гаражът пречи на ищците, тъй като самото му местонахождение в рамките на чуждия имот ограничава собственика да ползва имота си в пълния обем на правата, които има върху него. Неоснователен е и доводът, че ищците не владеят тази част от имота и затова не могат да твърдят, че им се пречи, тъй като именно наличието на постройката представлява израз на такова пречене и лишава собствениците от възможността да ползват тази част от имота.
Въззивният съд правилно е отхвърлил и възражението за придобиване по давност на правото на строеж, респ. на правото да се държи сграда в чуждия имот. От данните по делото и заключението на техническата експертиза е установено, че постройката представлява незаконен строеж, липсват строителни книжа и разрешение за строеж, а доколкото е имало предвидено петно за гараж, то е съгласно квартална разработка за допълващо застрояване, изработена преди попълване на кадастъра с имота на ищците. Освен това строежът значително надхвърля предвижданията по плана, които са определящи за възможността да се придобие право на строеж по давност за сграда в урегулиран имот.
Неоснователно се поддържа и становище, че за случая намира приложение разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като тя се отнася до строежи в собствен имот, докато ответниците са строили в чужд имот. Освен това цитираната разпоредба урежда статута на строежите от гледна точка на техническите изискванията за законност и търпимост, което съгласно ТР № 31/ 84 г. не лишава собственика от възможността да предяви иска по чл.109 ЗС когато строежът създава пречки за ползването на имота му.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 576 от 22.10.2007 г., постановено по гр.д. № 746/ 2007 г. по описа на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: