3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София 19.07.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2289/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. И., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. С., срещу въззивно решение №29 от 14.01.2013 год. по гр. дело №688/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение №106 от 17.05.2012 г. по гр. дело №864/2011 г. на Ботевградския районен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 000 лв., представляващи усвоени в полза на А. И. И. пари, собственост на дружеството. Въззивният съд е приел, че А. И. И. е работила по трудово правоотношение в [фирма]. Била е упълномощена от управителя на дружеството да тегли пари от банкова сметка в [фирма]. За периода 15.05.2008 г. – 24.07.2008 г. е изтеглила и не е отчела сума в общ размер от 10 000 лв. от сметката на дружеството.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това следва ли съдът да определя приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства; представителят по пълномощие действа ли в интерес на представлявания, когато интересът не е формулиран конкретно в пълномощното; действа ли в интерес на представлявания пълномощникът ако е размествал собствеността на представлявания от едно негово ЮЛ в друго притежавано от него; кога следва да се приеме, че представителят действа в разрез с интересите на представлявания и излиза извън пределите на правомощията си; как трябва да се определят рамките на представителната власт, може ли вреди от действия на търговски пълномощник да бъдат репарирани по реда на чл.45 ЗЗД. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са определение и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №29 от 14.01.2013 год. по гр. дело №688/2012 г. на Софийския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел за основателен предявеният иск поради това, че ищцата като служител на ответника по трудово правоотношение носи пълна имуществена отговорност по чл.203, ал.2 КТ, т.е., че отговорността и произтича от трудовото правоотношение, а не е по ТЗ.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №29 от 14.01.2013 год. по гр. дело №688/2012 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.