3
определение по гр.д.№ 502 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 21.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 502 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Л. Т., С. Д. П., Е. Й. П., Д. П. Т., Б. Т. И. и Ц. Б. М. и по насрещна касационна жалба на Д.” АД срещу решение № 195 от 18.11.2010 г. по в.гр.д.№ 110 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 200 от 31.07.2007 г. по гр.д.№ 1865 от 2006 г. на Сливенския районен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу Д. П. Т., Б. Л. Т., Б. Т. И., Ф. Т. Н., Р. Г. Т.-И., Ц. Б. М., С. Д. П., Р. Л. Т. и Е. Й. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собственост върху масивна едноетажна производствена сграда със застроена площ от 1960 кв.м. с шедова покривна конструкция, находяща се в източната част на УПИ IV-8407 от кв.34 по плана на [населено място], представляваща част от сграда с идентификатор № 67338.604.17.2 с обща площ от 4726 кв.м.. в поземлен имот с идентификатор 67338.604.17 по кадастралната карта на [населено място], означена като сграда 10б на скицата на вещото лице, находяща се на лист 110 от делото на РС и за осъждане на ответниците да предадат югоизточната обособена част от тази производствена сграда с площ от 1030 кв.м.
В касационните жалби се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмени отговори от 05.01.2011 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва касационните жалби.
Ответниците по жалбата Ф. Т. Н., Р. Г. Т.- И. и Б. Л. Т. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че процесната сграда не е реституирана на праводателите на ответниците по реда на ЗВСВОНИ, тъй като към релевантния за реституцията момент- 22.11.1997 г. не е била налице една от предпоставките на закона за тази реституция- имотът да е собственост на държавата или на еднолично търговско дружество с държавно имущество по чл.61 от ТЗ /към този момент сградата вече е била включена в капитала на [фирма], което е било приватизирано през 1994 г./. По възражението на ответниците за придобиване на сградата по давност съдът е приел, че ответниците не са добросъвестни владелци на тази сграда, тъй като не са я владяли на основание, което е годно да ги направи собственици. Не са придобили сградата и на основание недобросъвестно владение в продължение на 10 години, тъй като до 01.06.1996 г. тя не е можела да се владее поради забраната на чл.86 от ЗС за придобиване по давност на държавни имоти, а от 01.06.1996 г. до завеждане на иска на 31.05.2006 г. не били изминали 10 години.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба на Д. Т., Б. И. и Ц. М. правен въпрос /дали забраната за придобиване на държавен имот по давност по чл.86 от ЗС се прилага и по отношение на имущества, които са включени в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие/ е съществен за делото. По този въпрос обжалваното решение противоречи на посоченото от касатора задължително решение на ВКС № 976 от 17.03.2010 г. по гр.д.№ 2769 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд.
По касационната жалба на Р. Л. Т., С. Д. П., Е. Й. П.: Тази касационната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК: Всички посочени от тези жалбоподатели правни въпроси в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК вече са били решение по настоящото дело в отменително решение № 173 от 04.03.2010 г. по гр.д.№ 221 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК: Именно за отговора на тези правни въпроси е било допуснато касационното обжалване по гр.д.№ 221 от 2009 г. и с решението по това дело ВКС е дал отговор на тези въпроси. В обжалваното съдебно решение въззивният съд се е съобразил с отменителното решение на ВКС, но е отхвърлил иска с оглед събраните по делото след отменителното решение на ВКС доказателства за собствеността върху процесната сграда.
По насрещната жалба на [фирма] срещу решението в частта за разноските настоящият състав на ВКС счита, че тази жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане поради следното: Решението на съда в частта за разноските представлява определение. Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат само два вида определения на съдилищата: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които в изрична норма на ГПК е предвидено обжалване. Решението на въззивен съд само в частта за разноските и определението на въззивен съд, с което се обезсилва първоинстанционно решение и се прекратява делото само в частта за разноските, не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като нито преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено обжалването им в изрична норма на ГПК. Допуснатите от съда грешки при присъждане на разноските в горепосочените случаи могат да бъдат поправени по молба на заинтересованите страни само по реда и в срока, посочени в чл.248 от ГПК. Едва постановеното от въззивния съд определение за изменение на решението или определението в частта за разноските подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Р. Л. Т., С. Д. П. и Е. Й. П. срещу решение № 195 от 18.11.2010 г. по в.гр.д.№ 110 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд.
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Д. П. Т., Б. Т. И. и Ц. Б. М. срещу решение № 195 от 18.11.2010 г. по в.гр.д.№ 110 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 412,35 лв. /четиристотин и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима насрещната касационна жалба на [фирма] срещу решението в частта му за разноските.
Определението в частта за оставяне на насрещната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до [фирма].
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.