О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр. София, 27.10..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 739/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 12.12.08г., постановено по гр.д. № 3049/07г., Софийският градски съд, ІVа г.о. е отменил решение от 30.04.02 г. по гр.д. № 8292/00 г. на Софийския районен съд, 50 с-в, и вместо него е признал за установено по отношение на К. Г. Т., Г. Г. А., Г. Ц. А., Е. Ц. А., В. И. Г., С. И. А., Г. И. М., Т. Н. М., Е. А. Б., В. А. И., А. Й. А. , Н. Й. А. , С. о. и Д. , че М. П. Т., Ц. К. В., К. Г. К., Р. Г. В., С. В. К., В. Н. К., В. В. К., М. В. К., В. В. М., Ц. Н. Х., И. Р. Х., Ц. С. Х., Ю. Р. Х., В. Р. П. и Н. Р. К. са собственици на имот пл. № 4* от кв.1 и 2 по плана на гр. С., м.“Къро“ /“Страната“/ и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на имота на основание чл.108 ЗС, както и да им заплатят разноските по делото.становено е, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците, който го е владял до 1952г., когато имотът е отчужден за нуждите на МНО, но не от неговия собственик, а от наследодателя на ответниците. Впоследствие отчуждаването е било отменено по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони по искане на ответниците, които владеят имота, а искането на ищците не е било уважено от кмета на С. о. с мотива, че наследодателят им не е легитимиран като негов собственик и че вече е налице заповед за отмяна на отчуждаването по искане на други лица. При тези фактически данни съдът е приел, че ищците не са загубвали собствеността си върху процесния имот, доколкото одържавяването не е първичен способ за придобиване право на собственост, и че понастоящем същите са негови собственици, както и че ответниците го владеят без правно основание, поради което предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице. Прието е също, че одържавяването на имота от наследодателя на ответниците не го прави негов собственик, нито прави собственици ответниците обстоятелството, че отмяната на отчуждаването е извършена по тяхното искане.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Т. , Г. А. , Г. А. , Е. А. , В. Г. , С. А. , Г. М. , Т. М. , Е. Б. и В. А. И. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите за предпоставките за уважаването на ревандикационния иск, за действието на отчуждителното производство, респ. представлява ли одържавяването първичен способ за придобиване право на собственост и за действието на решението за възстановяване на собствеността, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а тъй като същите се позовават на няколко решения на ВС и ВКС по конкретни спорове, следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касатора Р № 2* от 13..10.1960г., № 2* от 05..12.1966г. и № 768 от 27.08.1985г. на ВС, в които са посочени трите предпоставки за уважаването на иска по чл.108 ЗС, тъй като и с него е прието, че те трябва да съществуват и че са налице. Липсва противоречие и с представеното решение № 736 от 17.07.07г. на ВКС, с което е прието, че при надлежно отчуждаване на недвижим имот по реда на ЗПИНМ /отм./ от едно лице, респ. от неговия наследодател, неговата материално-правна легитимация по предявен ревандикационен иск е обусловена от успешното провеждане на предвидената в ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони административна процедура за отмяна на отчуждаването, тъй като настоящият случай е друг – установено е, че отчуждителна процедура в лицето на собственика на имота не е провеждана, а отмяната на отчуждаването е извършено по искане на лица, които не са били негови собственици към момента на одържавяването. Същото се отнася и за представеното решение № 614 от 05.06.03г. на ВКС, в което е прието, че влязлото в сила решение на административния съд за отмяна на отчуждаването на отчужден по благоустройствените закони недвижим имот е задължително за гражданския съд, който не може да пререшава този въпрос и че то може да се оспорва от неучаствалите в съдебното административно производство лица, ако има сила спрямо тях, с молба за отмяна по реда на чл.233, ал.2 ГПК/отм./, във вр. с чл.11 ЗВАС. Това е така, тъй като според трайно установената практика на ВКС, макар и задължително за гражданския съд, решението по административния спор в случая не разпростира силата си на присъдено нещо спрямо ищците, които не са били страна в това производство и същите не могат да защитят правата си по друг начин, освен по общия исков ред. Представеното решение № 665 от 09.10.08г. по т.д. № 277/08г. на ВКС отнасящо се до допустимостта на предявен иск по чл.230, ал.1 ЗЗД няма отношение към разглеждания случай и противоречие с него също не е налице.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В случая това основание не е налице, тъй във връзка с поставените по-горе въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По направените общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното подадената от К. Т. , Г. А. , Г. А. , Е. А. , В. Г. , С. А. , Г. М. , Т. М. , Е. Б. и В. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 12.12.08г., постановено по гр.д. № 3049/07г. на Софийския градски съд, ІVа г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: