О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр. София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1439 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 150/ 03.02.2014г. по гр.д. № 4769/2013г. на Апелативен съд – София, с което е оставено в сила решение от 16.07.2013г. по т.д. № 792/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.380 /отм./ ТЗ вр. чл.390 /отм./ ТЗ на касатора срещу [фирма] за заплащане на застрахователни обезщетения по седем застрахователни събития – кражба на кабели, настъпили през 2005г. в размер общо на 107 637,23 лева, както и на законната лихва по чл.86 ЗЗД от уведомяването на застрахователя до предявяване на исковете.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, се че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.399, ал.1 /отм./ ТЗ, предвиждаща, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът по жалбата, [фирма], твърди, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в срока на действие на договора не е настъпил покрития по полицата застрахователния риск – кражба чрез взлом – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК, т.е. не е налице правопораждащия юридически факт, преобразувал задължението на ответника за носене на риска в задължение да се плати застрахователно обезщетение, като липсата на елемент от фактическия състав води до неоснователност на заявената претенция. Изложено е, че в общите условия по застраховката е ограничен обхвата на застрахователното покритие при противозаконно отнемане на застрахованото имущество само до два риска- при осъществяване на съставите на чл.195, ал.1, т.3 и т.4 пр.2-ро НК и чл.198 НК, като по делото не се установява квалифицирана кражба по чл.195 НК, а само кражба по смисъла на чл.194 НК. Решаващият състав се е позовал на даденото в ОУ към застрахователната полица определение на „кражба чрез взлом” – отнемане на имущество от владението на застрахования без негово знание и съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, чрез разрушаване, повреждане и подкопаване на прегради, направени за защита на застраховано имущество, като изрично е изключено от понятието използване на технически средства за отключване или повреждане на заключващи устройства или сигнално – охранителна техника или специален начин. Въззивният съд е аргументирал неоснователността на претенцията и от невъзможността да се направи категоричен извод, че процесните кабели, предмет на кражбите, се покриват от застраховката, което е изведено от неяснотата на предмета на застраховката, доколкото е налице разминаване между действително притежаваните от ищеца кабели и тези, които са застраховани, и недоказаност кои точно кабели са посочени като застраховани в полицата.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дали застрахователното покритие по застраховка „кражба чрез взлом” включва случаите, при които застрахователното събитие е настъпило, но деянието не осъществява престъпния състав на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 НК, или включва само случаите, при които е налице единствено и само кражба при осъществен състав на чл.195, ал.1, т.3 НК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Крайният резултат във въззивното решение е обусловен от приложението на клаузи от общите условия към застрахователния договор, ограничаващи застрахователното покритие до кражба чрез взлом или вандализъм на трети лица, чието действие не е спорно. Ето защо, по отношение на формулирания от касатора въпрос, който в случая е свързан с тълкуване на клауза от договора за застраховка, без да е поставен въпрос за критериите по чл.20 ЗЗД, не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода на конкретното дело. Нещо повече, апелативният съд е извел крайния резултат по спора на още едно самостоятелно основание – недоказаност, че вещите, предмет на кражбата, са предмет на застраховката, във връзка с който извод също не е поставен въпрос от жалбоподателя. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт без да се обсъжда релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/ 03.02.2014г. по гр.д. № 4769/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.