4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 23.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 49 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. п. в [населено място] чрез прокурор Р. К., против въззивното решение № 1591 от 31 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2007 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1907 от 11 май 2012 г., постановено по гр.д. № 19700 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2011 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на П. К. П. от [населено място] 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу П. наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата от 9 октомври 2009 г. до окончателното й изплащане, а до пълния предявен размер от 10000 лева искът е отхвърлен, и в полза на ищеца са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон; в конкретния случай увреждането е причинено по изключителна вина на самия пострадал – ищецът е извършил деянието, в което е бил обвинен и виновното му поведение е допринесло изцяло за увреждането, тъй като, макар и формално, е осъществил признаците на предявеното му обвинение, държейки огнестрелни оръжия и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение; ищецът не е представил доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с определени незаконни действия от страна на прокуратурата; липсват доказателства за влошено здравословно състояние, в т.ч. и в психологически план; алтернативно се настоява за намаляване размера на обезщетението като неоснователно завишен и несъобразен с принципите на чл. 52 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК и с чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата (сочат се две решения на ВКС по отменения ГПК). В допълнително изложение се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите по приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, представени в подкрепа на претенцията за морални вреди, претърпени от ищеца (сочи се едно от вече цитираните решения, както и ТР № 3/2004 г., ОСГК). Сочи се, че ищецът е интелигентен и начетен човек, за който едва ли е бил неизвестен фактът, че извършваното от него правонарушение носи риск от наказателно преследване или административно наказание, поради което не е било изненадващо повдигнатото обвинение; неимуществените вреди са се изразили в отношение на околните спрямо него, а дистанцирането на съмишленици дали е в причинна връзка с воденото наказателно производство или се дължи на правонарушението, не е изследвано от съда.
Ответникът П. К. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болезнени духовни мъки и терзания – негативни чувства от факта на накърняване на доброто му име сред хората, с които е общувал, унижение и притеснение, отражението върху семейството му; установена е причинно-следствената връзка между обвинението и неимуществените вреди; била е наложена най-леката мярка за неотклонение, производството е приключило в разумни срокове, конфискацията на притежаваните оръжия не е призната за незаконна; след въззивното обжалване и потвърждаване на оправдателната присъда е последвало искане за възобновяване, което е причинило с още по-голям интензитет негативни преживявания у ищеца, като определеният размер на обезщетение от 3000 лева е напълно съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; неоснователно е възражението за приложение на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ – не се установява увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия, но е налице принос от негова страна, който е основание за намаляване на присъденото обезщетение съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като деянието е извършено от обективна и субективна страна от ищеца, но не съставлява престъпление, тъй като не е на онова ниво на обществена опасност, без което деянието не съставлява престъпление; извършеното от ищеца е противоправно и то е станало повод за образуване на наказателното производство; принос има и ответникът, който въпреки спецификата на случая е внесъл обвинителен акт, поддържал е обвинението, протестирал е оправдателна присъда, а след влизането й в сила дори е поискал възобновяване на производството, но приносът на ищеца надхвърля този на прокуратурата.
К. съд приема, че не е налице основанието, сочено от касатора, за допускане на касационното обжалване.
На първо място се сочи, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК (погрешно посочен от касатора в първото изложение като чл. 188 ГПК, който е текст очевидно по отменения ГПК), като от посочените оплаквания може да се прецени, че се твърди, че съдът не е взел предвид съзнанието на ищеца, че извършва правонарушение, както и че съдът не е обсъждал каква е причината за отдръпването от ищеца на съмишлениците му от Национално дружество „Традиция”. В първата си част оплакването не кореспондира с възприетото от съда, тъй като е посочено, че несъмнено ищецът е осъществил от обективна, както и от субективна страна съответното престъпление. По отдръпването на съмишленици от ищеца съдът действително не е посочил заключения, но е изтъкнал, че се почувствал унижен човек и това повлияло на останалите колеги, а без каквото и да е съмнение воденето на наказателно производство срещу определено лице неминуемо би довело до накърняване на доброто име сред хората, с които лицето общува. При тези съображения допускането на касационното обжалване не би довело до друг краен извод. При съпоставка с представеното съдебно решение № 48 по гр.д. №[ЕИК] г., ІV г.о. (представляващо съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС по отменения ГПК), не се налага друг извод – в него съдът приема, че моралните вреди са индивидуално определими, и така е направено и в процесния случай, тъй като съдът е подложил на преценка доказателствата за търпени от ищеца неимуществени вреди, взел е предвид както приноса на ищеца, така и приноса на ответника за причиняването им. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие и с тълкуването на ВКС в т. 3 на ТР № 3 по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК. В соченото ТР се приема, че ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, се изследва доколко поведението му е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност; ако единственият каузален фактор е поведението на пострадалия, държавния орган не отговаря, а ако само е допринесъл, то обезщетението се намалява с оглед особеностите на конкретния случая. Именно и напълно в съответствие с посочената обвързваща съдебна практика е процедирано от страна на въззивния съд и са изложени ясни съображение по приетия краен резултат. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е обосновал допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1591 от 31 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2007 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: