O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 31.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 397 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 942/03.02.2011 година на О. у. н. о. Б. като пълномощник на М., представител на Д. по чл. 31 ал.2 във вр. с чл. 32 т.4 ГПК, приподписана от Н-к отдел”Правно-нормативно обслужване” в Областната администрация срещу въззивно Решение Nо 114 от 15.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 223/2010 година на АС-Бургас.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 29/ 26.07.2010 година по гр.д. Nо 379/2009 година на ОС-Бургас , с което е прието, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, за установено по отношение на Д., представлявана от М. чрез О. у. н. о. Б., че [община] е собственик на недвижим имот-представляващ УПИ * в кв. 27 по плана на [населено място] с площ от 414 кв.м, ведно със построената в него едноетажна сграда- училище на площ от 208 кв.м.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл по въпроса за приложение на разпоредбата на §7 ал.1 т.6 от ЗМСМА и конкретно – става ли общинска собственост недвижим имот, който фактически се ползва от Общината, но това ползване не съответства нито на предназначението по физически и икономически признаци , нито на предназначението по действащия ПУП към момента на влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991 година ?”. като се обосновава с тезата, че правилното разрешение на този въпрос е от значение не само за правилното решение по спора, но е от съществено значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото относно бъдещи спорове между държавата и общините.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. Т.-АК Б. като пълномощник на [община], с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на иска над 5000 лв.
За да приеме , че процесната сграда и дворно място са собственост не на държавата , а на общината решаващият съд е приел, че като учебно заведение- държавна собственост от 1932 година , процесната сграда и дворно място са част от общинската инфраструктура с местно значение и с оглед на предназначението и – за образователни нужди, на основание § 7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА при обособяването на част от държавната собственост като такава на общините, е станала обект на общинската собственост. Поддържа но е становище, че в случая следва да се има предвид и разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИЗОбС /ДВ. бр.96/1999 година/, че ако не се третира имота като общинска собственост към 1919 година , то с оглед на предвижданията по ПУП на [населено място] имотът също следва да бъде третиран като общинска собственост.
Настоящият състав намира, че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният въпрос не касае нормативно установените критерии за дефиниране на един имот като общинска собственост и отграничаването му от частната държавна собственост . Как се ползва един недвижим имот в конкретен момент/ а в случая към датата на влизане в сила на ЗМСМА- 1991 година / не може да се приеме и не се е приемал като критерий за функционалната характеристика на имота от гл.т. на вида на собственост поред носителя на правото- държава или община. Процесната сграда е изградена като училище за нуждите на [населено място] , пред годините е изпълнявала функциите да задоволява нуждите на образованието на населението на града и именно това определя местното значение като част от инфраструктурата на града- единственият меродавен критерий на законодателя.Фактът на ползването в даден момент, не е от значение за уредения фактически състав, поради което поставеният въпрос не може да предопредели нуждата от ново произнасяне в контекста на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения в тази насока на т.4 на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр.с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх.Nо 942/03.02.2011 година на О. у. н. о. Б. като пълномощник на М., представител на Д. по чл. 31 ал.2 във вр. с чл. 32 т.4 ГПК, приподписана от Н-к отдел”Правно-нормативно обслужване” в Областната администрация срещу въззивно Решение Nо 114 от 15.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 223/2010 година на АС-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: