О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.989
гр. София, .03.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 826 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 74 от 23.03.2009 год. по гр. д. № 84/2009 год. Габровският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 520 от 26.11.2008 год. по гр. д. № 897/2007 год. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Т. С., чрез пълномощника й Т. С. И. срещу П. И. П. , В. И. Ч. и И. П. М. иск за установяване, че границата между собствения й имот № 1* и този на ответниците с № 1* е отразената със зелен цвят на комбинираната скица на СГКК- Г. на стр. 50 от делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата, чрез пълномощника й адвокат Д. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл с акт по същество при констатирана недопустимост на производството поради недоказана активна легитимация, което представлява процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора и обосновава необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 252 ГПК. Разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците оспорват наличието на сочената предпоставка за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид изложението към жалбата, намира, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът на касаторката за определяне на границата между нейния имот и този на ответниците е отхвърлен, поради липсата на доказателства, установяващи твърдяното от нея право на собственост върху имота. Същата е поддържала, че нейният имот е имал статут на земеделска земя, част от която й е възстановена по ЗСПЗЗ с решение на ОбСЗ, а част – останала в строителния полигон, граничеща с имота на ответниците. Тази граница е предмет на спора, поради което и въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имот с № 1* по кадастралната карта, тъй като не доказва възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ, с оглед статута на имота като земеделска земя. Приел, че административната процедура по възстановяване на собствеността е следвало да се проведе, независимо от попадането на имота в строителния полигон, позовавайки се на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Следователно, съдът е отхвърлил иска по съображения, че ищцата не е установила да е собственик на спорния имот, т. е. поради липсата на материалната й легитимация, а не поради недопустимост на предявения иск, както неоснователно се поддържа в изложението. Затова и с оглед изложените мотиви, въззивният съд се е произнесъл по същество на спора, като е отхвърлил иска, поради което и поставеният от касатора въпрос е неотносим при преценката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Разпоредбата на чл. 252 ГПК не се нуждае от тълкуване, нещо повече, въззивният съд не се е позовал на прлиложението й при постановяване на обжалваното решение. А за да бъде допуснато касационното разглеждане, първата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е произнасянето на съда по материалноправен или процесуалноправен въпрос, във връзка с останалите предпоставки, като именно този въпрос следва да е обусловил произнасянето по спора. Така поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не е такъв, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 74 от 23.03.2009 год. по гр. д. № 84/2009 год. по описа на Габровския окръжен съд по подадената от Т. Т. С., чрез пълномощника й адв. Д. П. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: