О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
С. 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2837/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Д., подадена от процесуалния й представител адв. М. В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1887 от 11.12.2014г. по в.гр.д. № 408/2014г. в частта, с която е отменено решението на Варненския районен съд, № 26 с-в, № 5078 от 13.11.2013г. по гр.д. № 17684/2011г., и вместо него с въззивното решение е осъдена Т. Т. Д. да заплати на А. П. Т. сумата 13 429 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – на отпаднало основание, по развален договор за поръчка от 25.02.2008г., представляваща част от цялата сума 16 429 лв., намалена чрез прихващане със сумата 3000лв.
Ответницата по касация А. П. Т. в представения писмен отговор от пълномощника й К. Д., моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор от 25.02.2008г. съдържа елементи както на договор за поръчка, така и на договор за изработка. Ответницата в качеството на изпълнител е поела задължение да изготви проекти и планове, срещу дължимо от поръчващия /ищцата/ възнаграждение и в тази част процесният договор е договор за изработка. Освен това договорът инкорпорира и задължения за правни действия – съгласуване на проектите в [община] и сключване на предварителни договори с експлоатационните дружества „ВиК” и „Е.ОН”, в която част е договор за поръчка. Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, поради което писмената форма не е необходима с оглед неговото възникване и съществуване, а само с оглед неговото доказване. От фактическа страна съдът е приел за установено, че ответницата Т. Д. е получила на 16.03.2010г. сумата от 8400 евро за изпълнението на проекти на жилищна сграда. На следващо място е приел, че договорът между страните е прекратен с нотариалната покана, изпратена от ищцата А. Т. до ответницата Т. Д., редовно получена лично от Д. на 20.07.2012г. Видно от съдържанието на същата, ищцата е поканила ответницата да ? върне сумата от 8400 евро поради прекратяване на договора в случай, че не отстрани забележките в 7-дневен срок като изпълни задължението си по договора.
От правна страна съдът е приел, че договорът между страните е прекратен считано от 31.07.2012г. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В случая не е налице основание за задържане на платените суми с изключение на сумата от 3000 лв., която ответницата счита, че ? се дължи, тъй като към момента на прекратяването на договора е изпълнила част от възложените й задължения. С оглед представените по делото писмени доказателства – анекс от 04.05.2011г., разпределение, ситуация, съгласувани проекти, писмо от [община] и разрешение за строеж, съдът е приел, че ответницата е изпълнила част от задължението за проектиране, поради което претенцията ? за сумата от 3000 лв., съставляваща възнаграждение за изпълнението, извършено преди прекратяването на договора, е основателна. В заключение претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 8400 евро, равняваща се на 16 429 лв., съдът е намалил със сумата 3000лв.
К. Т. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: може ли кредиторът по договор за поръчка да го развали, ако е приел изпълнението и по този начин го е одобрил по арг. чл. 264, ал. 3 вр. ал. 2 ЗЗД; може ли кредиторът по договор за поръчка да развали едностранно договора при положение, че към датата на нотариалната покана и към датата на писмото на [община] за отстраняване на забележки, работата е била приета от инвеститора и изпълнителката не е била в забава; в забава ли е изпълнителката по договора, ако към датата на нотариалната покана за отстраняване на забележки изготвените проекти са в държане на ищцата инвеститор, а след покана от страна на изпълнителката проектите не са й предоставени за нанасяне на корекциите; има ли право ищцата да иска връщане на заплатеното по договора, след като е приела изцяло проектната документация и предвид това, че договорът е прекратен, а не развален. Прилага решение № 5/15.03.2010г. по гр.д. № 390/2009г. І т.о. ВКС и решение № 199/09.01.2014г. по гр.д. № 500/2012г. І т.о. ВКС. С първото от тях е прието, че „възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно – с оглед на личността на престиращия, изпълнение, или ако част от работата е била полезна за него. Той не разполага с правото едностранно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да откаже да изплати възнаграждение на основание, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, а договорът е бил сключен с оглед на личността на изпълнителя, ако преди това е приел изпълнената /пълно или частично/ работа.”, а с второто решение, че „по отношение развалянето на договора за изработка приложение намират правилата на чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на работата изключват правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение”.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Съдът е уважил изцяло исканията на ответницата съобразно въведените в предмета на делото възражения, а поставените въпроси са извън неговия предмет. В отговора на исковата молба Т. Д. е оспорила договора за поръчка от 2.02.2008г. относно автентичността и съдържанието му, направила е възражение, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, а като евентуално възражение е поискала от претендираната от ищцата сума да се прихване сумата 3 000 лв., съставляваща дължимо на ответницата Д. възнаграждение за изпълнената част от поръчката. Т.е. ответницата е оценила извършената от нея и приета от ищцата работа като част от дължимото изпълнение по договора. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставят други твърдения – че договорът е изпълнен съобразно поръчката, че ищцата е приела изцяло изпълнението и го е одобрила, които не съответстват на приетата от съда фактическа обстановка. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 3198,33 лв. разноски по делото съобразно представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1887 от 11.12.2014г. по в.гр.д. № 408/2014г.
ОСЪЖДА Т. Т. Д. да заплати на А. П. Т. сумата 3198,33 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: