О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
С. 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2665/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. И., подадена от процесуалния му представител адв. Б. Г., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 36 от 08.01.2015г. по в.гр.д. № 2337/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, № 1794 от 28.04.2014г. по гр.д. № 15684/2014г., с което е отхвърлен предявеният от Г. И. против [фирма] иск за заплащане на сумата 22 500 лв. обезщетение за пропуснати ползи.
Ответникът по касация [фирма] в представения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт С. Д. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Г. И. против [фирма] иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от наем, настъпили в резултат на неизпълнение на задължението на електроразпределителното дружество по договора от 08.08.2011г. за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа, съдът е приел, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора. Според сключения между страните договор дружеството е поело задължение да въведе в експлоатация електрическите съоръжения, необходими за присъединяването на обекта към електропреносната мрежа, в срок от девет месеца, считано освен от заплащането на цената от потребителя, така също и от уреждането на съответните права в полза на изпълнителя по договора. Тази процедура е приключила с разрешение за строеж № 9/15.02.2012г., издадено от главния архитект на [община], което е влязло в сила на 01.03.2012г. Доколкото нормата на чл. 16 от процесния договор следва да се тълкува във връзка с чл. 45 от същия договор, където е посочено, че за неуредените въпроси се прилагат съответните разпоредби на действащите нормативни актове, то [фирма] следва да спази нормите на ЗУТ, уреждащи строителните разрешения. Ето защо, срокът за изграждане на уговорените в договора съоръжения започва да тече от 01.03.2012г. и изтича на 01.12.2012г. Този срок е спазен, защото на 10.09.2012г. е издадено удостоверение № 17 от същата дата по реда на чл. 177, ал. 3 ЗУТ, с което обектът е въведн в експлоатация. Затова е неоснователно възражението на жалбоподотеля, че окончателния доклад относно завършването на обекта не е подписан от квалифицираните специалисти, защото актът, въз основа на който се въвежда процесния обект в експлоатация е удостоверението по чл. 177, ал. 3 ЗУТ издадено от органа издал разрешението за строеж, а в разглеждания казус това е главния архигект на [община], каквото е издадено на 10.10.12г. В заключение съдът е приел, че макар да са изтекли повече от девет месеца от датата на заплащането на цената по договора, задължението на [фирма] е изпълнено в срока по чл. 16, предложение второ от процесния договор, защото съоръженията са монтирани в срок по-кратък от девет месеца спрямо влизането в сила на разрешението за строеж.
К. Г. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: когато искането с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на виновно неизпълнение на задължение по договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е отхвърлено поради точно изпълнение от ответника по договора на основание удостодверение № 17/10.09.2012г. за въвеждане в експлоатация на строежа за външно кабелно захранване, следва ли въззивният съд да извърши само формална проверка или да извърши проверка и на останалите предпоставки за присъединяване; при спор от ищеца за неизпълнение на чл. 3, ал. 1 пр. трето от процесния договор, а именно монтаж, който и към настоящия момент не е извършен, на един брой трифазен, индиректен, двойнотарифен електромер, монтиран в стандартизирано електромерно табло тип Т.-1Т+ТТ 150/5А, необходимо ли е електроразпределителното дружество да представи и доказателства за монтажа на електромера, както и доказателства, че другата страна е уведомена за въвеждане в експлоатация на строеж за външно кабелно електрозахранване на процесния обект; нищожен ли е акта, издаден от главния архитект по реда на чл. 177, ал. 3 ЗУТ за въвеждане в експлоатация на съоръженията при неспазване на законовата процедура по издаването му; следва ли въззивният съд да обсъди направеното възражение от ищеца за съотношението на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, както и недоказването на пълно установено плащане на възнаграждението на юрисконсулт на ответника. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/2012г. ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2013г. ОСГТК на ВКС и две решения – на Пазарджишкия окръжен съд и на Варненския районен съд, от които представя само първото, което е с предмет иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ВКС намира, че първите два въпроса не са правни, а фактически въпроси. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая с поставените въпроси се цели отговор по съществото на делото след анализ на доказателствата, което не е сред предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като не е включен в предмета му, поради което и въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока. По този въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последният въпрос касае присъдените на ответника разноски по делото за осъществената от юрисконсулта защита. В предмета на посоченото от касатора ТР № 6/06.11.2013г. не е включен въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение, поради което не е налице твърдяното противоречие.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 36 от 08.01.2015г. по в.гр.д. № 2337/2014г.
ОСЪЖДА Г. С. И., да заплати на [фирма] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: