О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
С. 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2986/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. Ал. Ч., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в, № 47 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 973/2014г., с което е отменено решението на Радомирския районен съд, № 290 от 20.10.2014г. по гр.д. № 653/2014г., в отхвърлената част на предявения от А. Л. С. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за сумата над 4 500 лева до 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, и с въззивното решение искът е уважен и за тази сума.
Ответникът А. Л. С. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. И. В., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел за безспорно наличието на трудова злополука, а относно размера на обезщетението е приел, че присъденото от първоинстанционния съд – 4 500 лв. за неимуществени вреди, е сериозно занижено. Приел е, че размерът на обезщетението не е съобразен с обстоятелството, че се касае за мъж в трудоспособна възраст, чието лечение е продължило значително по-дълъг период от време от обичайното за такива увреждания поради настъпили в хода на лечението усложнения /забавено срастване на счупването/. По-продължителният период на лечение неминуемо е довел до по-продължителен период от време, през което ищецът е търпял болки, страдания и неудобства, а продължителната гипсова имобилизация е довела до ограничаване движението на дясната бедрена става. Налице е причинно следствена връзка между претърпяната трудова злополука и ограниченото движение на ставата, като последното е с постоянен характер. Не е възприел доводите на ответника /сега касатор/, че заключението на съдебно-медицинската експертиза се основава на документ, който не е представен по делото. Приел е, че няма процесуална пречка вещото лице да изготви съдебно-медицинската експертиза и въз основа на ЕР на ТЕЛК № 1358/09.06.2014г., което не е представено по делото.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: „допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си с документ, който не е представен по делото и не е приобщен като доказателство, а е от съществено значение за изхода на спора”, „представлява ли годно доказателствено средство експертно заключение, изготвено въз основа на документ, който не е приобщен като доказателство по делото и не е бил в кръга на източниците, посочени от съда в определението за назначаване на експертизата” и „допустимо ли е страна по делото да представи документ пред вещото лице, чиято преклузия за приобщаването му като доказателство е настъпила”. Прилага решение № 267/2014г. І г.о. ВКС и решение № 2375/1981г. ІІ г.о. ВКС. С първото от посочените решения е прието, че според разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. С. като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства. Поради това и процесуалният закон – чл. 202 ГПК изисква заключението да бъде ценено във връзка с останалите доказателства.
С второто решение е прието, че съдът по същество не може да постановява съдебния акт въз основа на доказателства, които не са допуснати по съответния ред в състезателното производство.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като за да увеличи размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изготвена и въз основа на извършен от вещото лице преглед на пострадалия, т.е. съдебният акт не е постановен въз основа на доказателство, което не е приобщено по съответния ред към делото.
Останалите два въпроса са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Видно от цитираното по-горе съдържание на представените от касатора решения, те нямат за предмет документите, въз основа на които се изготвя експертизата.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на първо място поради това, че то не е мотивирано от касатора съобразно приетото в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 4 на посоченото ТР правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая не са налице посочените предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При изготвяне на заключението вещото лице лекар е длъжен да съобрази цялата медицинска документация по случая, независимо къде се намира, за да даде пълно и обективно заключение. Освен това в случая заключението на вещото лице травматолог е базирано не само на медицинската документация, но основно на резултата от извършения от него преглед на пострадалия, при който преглед е констатирано ограничение в обема движение на дясна колянна става – констатация, направена и в Експертното решение от 2014г.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На процесуалния представител на ответника по касация адв. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 735 лв., определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в, № 47 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 973/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на адв. И. Г. В. от Адвокатска колегия [населено място] сумата 735 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: