Определение №1049 от по гр. дело №948/948 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                           О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е
 
                                          № 1049
 
                                       София, 23.09. 2009 г.
 
                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав   
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                       
 
 изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 948/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
               Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК
С решение № 21 от 16 април 2007 г. по гр.д. № 12853 / 2005 г. на Софийски районен съд, 27 състав, оставено в сила с решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 3286/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV- б състав е отхвърлен искът, предявен от Р. Я. Велкова против В. и Е. Г. относно собствеността на едно таванско помещение в сградата в гр. С., ул. “Г” № 63, което се владее от ответниците.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищцата Я с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяната му и уважаване на предявения иск.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на противоречие с практиката на ВКС, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като недопустима, а по същество- и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С нотариален акт от 2003 г. ищцата е закупила в сградата апартамент № 7, както и прилежащото му таванско помещение със същия номер, с площ 5, 88 кв. м. и съседи по нот. акт- изток- ул. ”., запад- коридор, север- семейство К. и юг- сем. Такови. При продажбата ищцата е получила и установила владение върху таванско помещение, което по нот. акт е № 7, а е обозначено на място като № 4. Счита че по описание, площ и разположение придобитото от нея таванско помещение съответства на това, което се ползва от ответниците и е означено с № 10. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищцата не доказва да е придобила таванското помещение, заемано от ответниците, тъй като то не е идентично с помещението, описано в нотариалния й акт.становено че тя владее точно помещението, което е закупила, независимо от разликата в номерацията, поради което искът й за собственост на друго таванско помещение е неоснователен.
От касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да се направи издод, че като съществен за делото материалноправен въпрос се поставя този как следва да се идентифицира едно таванско помещение, разположено в жилищна сграда- етажна собственост, при положение, че първоначалната номерация по архитектурния проект е променена и обектите са сменяли собствениците си. Според касаторката въззивният съд е приел по този въпрос, че установяването на три от границите не е достатъчно за идентификацията на имота и това становище било в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да излага конкретни съображения, а само като цитира текста на закона.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че и двете поддъжани основания за допускане на жалбата за разглеждане не са налице. Въпросът за идентичността на таванското помещение при посочените условия действително е съществен за изхода на делото, но не може да се приеме, че той е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и ВС. Представените решения от 9.03.2004 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 101 от 30.12.83 г. по гр.д. № 74/ 83 г. на ОСГК не са в подкрепа на доводите, изложени от касаторката. Съгласно първото решение ВКС е приел, че даден имот следва да се индивидуализира най- малко с три граници, а площта е съпътстващ белег, като акцентът е върху това, че имотът не може да се индивидуализира само според площта му. От това решение не може да се направи извод, че трайната практика на ВКС е в смисъл, че ако се установят три от границите на имота винаги следва да се приеме, че той е индивидуализиран като обект на собственост. Както се посочва в решението трите граници са най- малкото, което следва да се установи, но има случаи, в които това не е достатъчно и затова се прибягва до други допълнителни характеристики, както е постъпил и въззивният съд по настоящото дело. Независимо от твърдението, че три от границите, описани в нотариалния акт на ищцата съответстват на границите на мазе № 10, което се владее от ответниците, съдът е установил, че няма съответствие по площ- ищцата е придобила таван от 5, 88 кв.м., а претендира помещение с по- голяма площ- 7, 9 кв.м /или 6, 63 кв.м./. Съобразени са и данните, че на нея й е предадено точно това помещение, което е било на продавачите на апартамента, както и показанията на свидетелите относно разположението на таванските помещения и съответстващите им апартаменти, а също и заключението на техническата експертиза, която е проверила и първоначалната номерация по архитектурния проект на сградата. Второто представено решение указва какъв е начинът на разпределяне и поредната номерация на складовите помещения съгласно Наредбата за цените на недвижимите имоти, но когато има данни, че тя не е спазена или в последствие е била променяна, какъвто е настоящият случая, въпросът е фактически и се решава съобразно всички доказателства по делото, както е процедирал и въззивният съд. По тези съображения не може да се приеме, че решението му е в противоречие с трайната практика на ВКС и затова жалбата не следва да се допуска за разглеждане на основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква разрешените въпроси да имат принципно значение за правото и за съдебната практика, да липсва такава практика или да се налага да тя се промени, както и при други обстоятелства, които следва да се посочат и обосноват от страната, желаеща касационно разглеждане, а не служебно от съда.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.04.2008 г., постановено по гр.д. № 3286/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV- б състав.
ОСЪЖДА Р. П. Я.- В. от гр. С., ул. “. № 63, вх. Б, ет.3, ап. № 7 да заплати на В. Б. Г. и Е. Д. Г. разноски по делото за настоящото производство в размер на 1000 лв.
 
ПРПЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.