О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 06.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 220/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 22692 от 19.12.2018 г., подадена от Н. В. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3571 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5244/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което е потвърдено определение № 17654 от 17.08.2018 г. на Софийски градски съд, І г.о., 19 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 11042/218 г. и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Счита се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., не съответстват на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото частният касатор е формулирал следните въпроси: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид съответни текстове в раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент/ЕС/ №1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя. Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на цитирания Регламент относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело пред Софийски градски съд, е подадена на 14.08.2018 г. Ищецът Н. В. от [населено място], обл. Велико Търново е предявил пряк иск по чл.226 КЗ/отм./ срещу ЗД”Бул Инс” АД за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП в района на гр.Г.Оряховица.
С определение от закрито заседание на 17.08.2018 г. сезираният съд е приел, че местно компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Велико Търново, съгласно изменената редакция на чл.115, ал.2 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., поради което и на основание чл.118, ал.2 ГПК е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на ОС-В.Търново.
Със сега атакуваното определение Софийският апелативен съд е потвърдил определението на СГС по съображения, че предвидената в чл.115, ал.2 ГПК специална местна подсъдност по искове за обезщетение на увредено лице срещу застраховател дерогира общото правило на чл.105 ГПК, като съдът разполага с правомощие да изпрати делото на местнокомпетентния съд, съгл. чл.118, ал.2 във вр. с чл.119, ал.3 ГПК.
Въззвният съдебен състав е отхвърлил възраженията на ищеца-частен жалбоподател за несъобразяване с правото на ЕС, предвид относимостта им към законодателната целесъобразност, не попадаща в компетентността на съда. От друга страна, изложени са и мотиви за неприложимост на Регламент /ЕС/ №1215/12 спрямо местната компетентност на съдилищата в РБългария, регулирана от националното ни законодателство.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за достъп до касация.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касация и основанията за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт, като последните не могат да се преценяват във фазата по чл.288 ГПК.
Съобразявайки тези задължителни за съдилищата указания и предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани и в частната въззивна жалба доводи, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможност увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, с оглед приложимия процесуален закон – чл.115, ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя съотносимост на въпросите към правилността на атакуваното определение. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава – членка на ЕС, а не за международната компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното въззивно определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от горното, не е осъществена и поддържаната обща предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която е и бланкетно посочена.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби /сред които попада и настоящата искова молба/, е налице практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло и от настоящия състав. Прието е, че законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В цитираното определение са развити подробни правни съображения и във връзка със задължението на сезирания съд след констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, за даване на указания на ищеца във връзка с правото на избор на компетентен съд. Тези съображения в случая са неотносими, тъй като съобразявайки и правилата за родовата подсъдност, компетентен да се произнесе по настоящия спор е Окръжен съд – Велико Търново, на който делото е изпратено.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3571 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5244/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. В. В. за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: