Определение №1179 от 42348 по гр. дело №5639/5639 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1179

Гр.С., 10.12.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5639 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение №.4771/22.06.2015г. по г.д.№.2507/15 на Софийски градски съд, ІІАс. – с което е потвърдено решение №.ІІ-126-6/28.11.14 по г.д. №.40757/ 14г. на Софийски районен съд, 126с.
Ответната страна В. Ц. А. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор /като ищцата е заемала длъжността „заместник изпълнителен директор” на Държавен фонд Земеделие/ и прекратено на основание чл.338 КТ – без решението за освобождаване на ищцата да е било взето с необходимия брой гласове на избирателното тяло. Съдът е посочил, че чл.83 КТ урежда по общ начин процедурата по избор на лица за заемане на длъжности, за които със закон е предвидено да се заемат въз основа на избор, а в чл.88 КТ изрично е предвидено, че разпоредбите на чл.83 КТ се прилагат доколкото в закон или друг нормативен акт не е предвидено друго. В случая такова друго е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители /З./. Съгласно чл.18 ал.2 и чл.19 ал.3 З. /ред. към м.07.14/ управителния съвет се състои от 11 член; заседава, когато присъстват 2/3 от всички членове; взема решения с 2/3 от всички членове. При това положение за провеждането на редовно заседание на УС са необходими 8 члена, а за вземане на решение – също 8 гласа /тъй като 2/3 от 11члена прави повече от 7 (7,33) и след като се необходими повече от 7 гласа, изискуемите гласове следва да се поне 8/. В случая решението за освобождаване на ищцата е взето на заседание, на което е имало необходимия кворум /8 души/, но решението не е било взето с необходимия по закон брой гласове /8бр./ – за освобождаването й са гласували 7 члена на УС и следователно решението е взето без необходимото мнозинство.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 КТ, като формулира следните въпроси: 1.”Дали изискванията за мнозинство при приемане на решения по чл.19 ал.3 пр.2 З. се отнасят само до случаите, в които УС на Д. взема свои оперативни решения по въпроси от ежедневната дейност на фонда, но не и за решения, свързани с възникването и прекратяване на трудови правоотношения с негови служители, въз основа на избор?”; 2.”Дали при вземането на решение от УС на Д. за прекратяване на трудово правоотношение по чл.338 КТ чрез отзоваване, приложимите кворум и мнозинство се определят от разпоредбите на чл.19 ал.3 пр.1 З., съответно чл.19 ал.3 пр.2 З. или от чл.85 ал.2 КТ, съответно чл.85 ал.5 КТ?”; 3.”Ако при проверка спазване на изискванията за кворум и мнозинство при вземането на решения от колективен орган при изчислението се получи дробно число, дали то трябва да бъде закръглено към по-голямото число, към по-малкото цяло число или към по-близкото цяло число?”
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са налице. Не се касае за хипотеза на неясни, непълни или противоречиви разпоредби. К. цели да постави проблема за приложимостта на правилата на КТ по отношение на правоотношение, възникнало въз основа на избор, в хипотеза, когато по позитивно уредените в чл.83-чл.88 КТ въпроси е налице съответна уредба и в друг, специален нормативен акт. Разпоредбата на чл.88 ал.2 КТ, респективно чл.340 КТ, изрично и ясно урежда този случай, като предвижда субсидиарно приложение на правилата на КТ. По въпроси за възникване, изменение и прекратяване на трудово правоотношение, възникнало на основа избор, до които уредбата в КТ се отнася, тя се прилага само доколкото в друг закон, акт на МС или Устав не е предвидено нещо друго и различно по същите въпроси от уредбата, която съдържа КТ – ако в тези правни източници се съдържа друга и различна правна уредба, тя – а не установената в КТ, ще се прилага. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която настоящият състав споделя /реш. №.93/3.07.2015 по г.д.№.5507/14г., III ГО на ВКС, реш.№.728/2010г по г.д. №.20/2010г., III ГО на ВКС; реш. №.96/31.03.2015 по г.д.№.4896/2014, IV ГО на ВКС/, а въззивният съд е съобразил при постановяване на решението си.
От друга страна, във връзка с приложението на разпоредбите, касаещи мнозинство за вземане на решение, в практиката не е имало противоречия, че когато в резултат на изчисления за необходимо мнозинство се получи число, което не е цяло, не се извършва закръгляване, а се взема предвид следващото по голямина цяло число. Това е така, тъй като доколкото се изисква мнозинство от гласове с фиксиран минимум, същият винаги е съответното цяло число, на което в резултат на изчисленията възлиза този минимул, или съответното следващо цяло число – ако този минимум съставлява дробно число. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от горната практика. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4771/22.06.2015г. по г.д.№.2507/15 на Софийски градски съд, ІІАс.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар