3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
Гр. София,08.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 483/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], за изменение на постановеното по делото определение № 60 от 08.02.2013 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с оглед недопускането на касационно обжалване на въззивното решение, в полза на С. /ответник по касация/ е следвало да се присъди пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение – 2 400 лв., а не само сумата 1 200 лв. Искането за изменение на определението по чл.288 ГПК е подкрепено със съдебна практика, която според молителя разрешава аналогични случаи на претенции за разноски.
Ответницата по молбата Р. Б. С. не заявява становище в предоставения й срок за отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на данните по делото, намира следното :
Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С постановеното по делото определение № 60 от 08.02.2013 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 826 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 843/2011 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от Р. Б. С. част, с която е потвърдено решение № 6095 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1740/2009 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 8 000 лв. до сумата 100 000 лв. Поради недопускане на касационното обжалване на С. – ответник по касация са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 200 лв., представляваща ? от посоченото в списъка по чл.80 ГПК възнаграждение, изплатено за процесуално представителство по делото с фактура № 0981/01.12.2011 г. и преводно нареждане към нея. Редуцирането на възнаграждението е съобразено с обстоятелството, че според вписването във фактурата възнаграждението от 2 400 лв. е изплатено „за процесуално представителство пред ВКС”.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна.
Отговорността за разноски по чл.78 ГПК е обусловена от изхода на делото. Всяка от страните има право да получи обратно разноските, които е извършила пред съответната инстанция по повод неоснователните претенции на другата страна. Молителят, в качеството му на ответник по касация, има право на разноски за производството пред касационната инстанция, съгласно правилото на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като производството е приключило с определение за недопускане на касационно обжалване на постановеното в негов интерес въззивно решение. От представените по делото доказателства е видно, че за целите на производството пред ВКС молителят е направил разноски за адвокатско възнаграждение на обща стойност 2 400 лв. Възнаграждението е уговорено и платено не само за изготвяне на отговор на касационната жалба, но и за процесуално представителство пред ВКС, което предполага последващо производство по чл.290 ГПК за разглеждане по същество на касационната жалба. Поради недопускане на касационното обжалване производството по чл.290 ГПК не може да се развие и молителят не може да иска разноски за процесуално представителство в рамките на същото. Според общия принцип за разпределяне на отговорността за разноски насрещната страна следва да понесе тежестта от разноските, които молителят е направил във връзка с предмета на производството по чл.288 ГПК, но не и разноските, които той е направил предварително по свое усмотрение, без да е сигурен, че ще се стигне до допускане на касационно обжалване и до необходимост от процесуално представителство в производството по чл.290 ГПК.
Некоректно е позоваването на практиката в определение № 961 от 28.12.2012 г. по т. д. № 359/2012 г., с което ВКС в настоящия си състав е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за производството по чл.288 ГПК в пълния размер на платеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Видно от мотивите към определението, възнаграждението е присъдено в претендирания от страната размер след изричната констатация на съдебния състав, че е уговорено и платено в този размер за изготвяне на отговор на касационната жалба, т. е. единствено за целите на производството по чл.288 ГПК. Аналогично е и произнасянето по отговорността за разноски в определение № 53 от 26.01.2012 г. по т. д. № 154/2011 г. на ВКС, І т. о., и в определение № 359 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. В съобразителната част на първото определение е посочено, че поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на възнаграждението за един адвокат, платено във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба. В мотивите към второто определение е изразено становище, че недопускането на касационното обжалване е основание в полза на удовлетворената от изхода на делото страна да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само за производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], за изменение на определение № 60 от 08.02.2013 г., постановено по т. д. № 483/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :