О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
гр. София 29.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3670 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез юрисконсулт Б. Х. против решение от 27.04.2015 г. по гр.дело № 2406/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.12.2014 г. по гр.дело № 40735/2014 г. на Софийски районен съд, с което предявените искове от К. А. К. срещу жалбоподателя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 3 382.84 лв. са уважени.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността главен специалист в отдел „Стопански дейности”, дирекция „Финансово-стопанска дейност”, Администрация на Главния прокурор, че основната функция на длъжността са дейности свързани със снабдяване-извършване на справки за необходимостта от доставки на материални запаси, канцеларски материали, санитарно-хигиенни материали и консумативи за офис-техника и услуги за нуждите на В., В. и А., организиране на заявки и доставки, изпълнение на заявки и др. Сочи, че със заповед № ЛС-877/01.04.2014 г. на Главния прокурор е утвърдено длъжностно разписание на служителите от Администрацията на Главния прокурор, считано от 01.04.2014 г., че трудовата функция на длъжността главен специалист е променена и се изпълнява в създадения нов отдел „Технически” в дирекция „Техническо обслужване” от длъжността главен специалист-снабдител-шофьор. Поддържа се също, че дейността по снабдяване според длъжностното разписание от 01.04.2014 г. се осъществява от новата длъжност главен специалист-снабдител-шофьор, която съчетава в себе си трудовите функции на съкратената длъжност главен специалист и на длъжността шофьор, че функционалните задължения на длъжността главен специалист-снабдител-шофьор са свързани не само с дейността по снабдяване, а и с дейностите по управление и поддържане на моторно превозно средство, че самостоятелна длъжност главен специалист не е предвидена в действащото длъжностно разписание. Сочи, че за установяване настъпилите промени във функциите на „старата” длъжност са представени длъжностните характеристики на съкратената длъжност главен специалист, отдел „Стопанска дейност”, дирекция „ФСД” и на „новата” длъжност, съчетаваща функциите на съкратената длъжност и функциите за длъжността „шофьор” – „главен специалист-снабдител, шофьор” в дирекция”Техническо обслужване”, отдел „Технически”, препис-извлечение от длъжностното разписание на служителите от А., утвърдено със заповед № ЛС-877/01.04.2014 г. на Главния прокурор, заверено копие от трудовото досие на освободения служител. В жалбата се поддържа, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № 1873/26.05.2014 г. на Главния прокурор с пр.осн.чл. 328,ал.1,т.2 КТ, че момента на уволнението е след датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата със Заповед № ЛС-877/01.04.2014 г. на Главния прокурор, с която е утвърдено новото щатно разписание. Сочи се, че компетентният орган – Главният прокурор е взел по надлежния ред решение за съкращаване на щата, че е съкратена единствената щатна длъжност/трудова функция/, при което задължителен подбор не се извършва, че в случая извършването на подбор не е задължително, тъй като е съкратена единствената длъжност и поради факта, че служителят не отговаря на изискванията за изпълнение на новите функции, добавени към функциите по съкратената длъжност. Изразено е становище, че при съкращаване на единствената длъжност в предприятието подбор не се провежда. Поддържа, че подбор не следва да се извършва и когато към функциите на „старата” длъжност се добавят нови функции, какъвто е процесния случай, за изпълнението на които служителят не притежава необходимата квалификация и не отговаря на изискванията за заемането на „новата” длъжност. Искането е обжалваното решение да се допусне касационно обжалване, съответно се отмени и предявените искове се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1.непредставянето на старото щатно разписание само по себе си независимо от представените по делото доказателства и установената по делото фактическа обстановка, достатъчно ли е да се приеме, че волята на работодателя за съкращаване на щата е недоказана, респективно предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ – доказан в основанието си, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 168/10.06.2014 г. по гр.дело № 5342/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 383/04.02.2015 г. по гр.дело № 504/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 498/13.01.2012 г. по гр.дело № 1561/2010 г. на ВКС, IV г.о., всички постановени по чл.290 ГПК, 2. въпроса за относимостта на изискването за представянето на старото и новото щатни разписания към всички форми на съкращаване на щата, включително при трансформация на длъжности, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. К., чрез адв. М. Р. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба за процесуална недопустимост на касационната жалба, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.50/2015 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящият случай с въззивното решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, като предявеният иск с пр.оснчл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ е с цена на иска до 5000 лв., но този иск е обусловен от първите два, обективно съединени иска, които са неоценяеми и поради това въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца К. К. със заповед № 1873/26.05.2014 г. на Главния прокурор на РБългария на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „главен специалист” в Администрацията на Главния прокурор, Дирекция „Финансово стопанска дейност”, отдел „Стопански дейности” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3 382.84 лв.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ищецът К. К. е заемал длъжността „главен специалист” в Администрацията на Главния прокурор, Дирекция „Финансово стопанска дейност”, отдел „стопански дейности”. Прието е, че с решение на ВСС по протокол № 14/27.03.2014г. е утвърдена структура на Администрацията на Главния прокурор. Със заповед № ЛС-877/01.04.2014г. на Главния прокурор е утвърдено длъжностно разписание на служителите от администрацията на на Главния прокурор, считано от 01.04.2014 г. Прието е също, че според това разписание, трудовата функция „главен специалист” е променена и се изпълнява от длъжността”главен специалист-снабдител и шофьор” в нов отдел „технически” в дирекция „техническо обслужване.
Съдът е приел въз основа на приложената длъжностна характеристика за новата длъжност, че към трудовите функции на длъжността на ищеца е включена и функция по управление на МПС. Прието е също, че с предизвестие № 594 от 26.05.2014г. връчено на ищеца, същият е бил уведомен за настъпилата промяна и за прекратяване на трудовите му функции и, че със заповед № 1873 от 26.05.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение.
От правна страна е прието за безспорно установено съществуването на безсрочно трудово правоотношение – ищецът е работил на длъжността „главен специалист” в Администрацията на Главния прокурор, Дирекция „Финансово стопанска дейност”, отдел „стопански дейности”. Прието е също, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1873/26.05.2014 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2-ро КТ – съкращаване на щата. Според въззивния съд е безспорно установено, че с решение на В. по протокол № 14/27.03.2014г. е утвърдена структура на Администрацията на Главния прокурор, че със заповед № ЛС-877 от 01.04.2014г. на Главния прокурор е утвърдено длъжностно разписание на служителите от администрацията Главния прокурор, считано от 01.04.2014г. Длъжностното разписание е представено и прието по делото.
Съдът е приел, че фактическият състав за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване на щата включва елементите – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка – на трудовите задължения, които тя включва, да е реално, 2. моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата, 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ в хипотеза на съкратен брой на работници или служители, заемащи определена длъжност, а не при премахване на самата длъжност.
Според въззивния съд правното основание за прекратяване трудовия договор на ищеца К. К., посочено в атакуваната заповед е чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро – поради съкращаване на щата. Посочил е, че към момента на връчване на процесната заповед следва да се преценяват предпоставките за извършеното уволнение – съкратена длъжност и извършен подбор по чл.329 КТ, ако такъв е необходим, че приложеното от работодателя основание за уволнение е това, предвидено в чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- съкращаване на щата. Прието е, че предмет на проверка от съда е дали е осъществен фактическия състав на използваното от работодателя основание за уволнение, че ответника-сега жалбоподател следва до докаже, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани от нея, като съкращението следва да е реално-действително да се премахва длъжността, а не само да се променя наименованието, като се запазва характера на последната.
Съдът е приел, че поради непредставяне на старото длъжностно разписание е невъзможно извършване на преценка дали е налице намаляване на щатните бройки за процесната длъжност, съответно че съкратената длъжност е била единствената по действащото щатно разписание. Посочил е, че това е от съществено значение, тъй като при премахване на самата длъжност не би следвало да се извършва подбор. Според съда волята за съкращаване на щата може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, че ответникът с непредставяне на старото длъжностно разписание на практика е определил изхода на спора.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за основателност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно за основателност и на акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ и е потвърдил първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът е поставен общо и хипотетично, без да е съобразен с конкретните решаващи правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В настоящият случай решаващият правен извод на въззивния съд е, че с непредставяне на длъжностното разписание, действащо до момента на утвърждаване на новото длъжностно разписание, считано от 01.04.2014 г. е невъзможна преценката дали е налице намаляване на щатните бройки за длъжността, заемана от ищеца или същата е била единствена, като в последния случай не следва да се извършва подбор. С оглед на този извод е прието, че не е налице основанието за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца К. К. по чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращение на щата. Поставеният въпрос не касае посоченият решаващ правен извод на въззивния съд по предмета на спора. Както се отбеляза според цитираната практика на ВКС правният въпрос следва да е формулиран ясно и точно, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи по конкретното дело – т.е. по настоящото дело. Тъй като поставеният въпрос не е правен само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Освен това от представеното изложение не може да се конкретизира и уточни правен въпрос, разрешен според жалбоподателя при наличие на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението – за относимостта на изискването за представяне на старото и новото щатни разписания към всички форми на съкращаване на щата, включително при трансформация на длъжности. Въпросът касае приложното поле на чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване на щата, които разпоредби са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна практика на съдилищата, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по втория въпрос от изложението. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът обсъжда само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното съдът извършва преценка дали поставения въпрос от жалбоподателя е правен – разрешен ли е от въззивния съд и обусловил ли е решаващите му правни изводи по предмета на спора, съответно дали са налице допълнителните предпоставки, визирани в чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Както се посочи в настоящият случай не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.04.2015 г. по гр.дело № 2406/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 64339/20.05.2015 г., подадена от ответника Прокуратура на РБългария, чрез юрисконсулт Б. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: