О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6030/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] – [населено място] и по насрещна касационна жалба,подадена от адв. Хр. В. – процесуален представител на С. Н. С., против въззивно решение № 276/15.05.2013 г. по гр.д.№ 307/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Ответникът по исковата молба [фирма] – [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени предявените от С. Н. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, а ищецът С. Н. С. – в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата от 1947,37 лева до 2845,24 лева.
В касационната и насрещната касационна жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване [фирма] – [населено място] сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че съдът неправилно се е произнесъл само въз основа на експертизата на вещото лице, а видно от представените медицински документи и най-вече, но не само Етапната епикриза за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2012 г., отразяваща извършени прегледи, изследвания и поставени диагнози не фигурира заболяването “Исхемична болест на сърцето”, а хипертонична болест на сърцето, което е различно заболяване, като етапната експертиза обхваща периода, в който е прекратено трудовото правоотношение и не свидетелства за наличие на исхемична болест на сърцето. Прави довод, че е допуснато сериозно нарушение на трудовото законодателство, тъй като решението на ТЕЛК с диагноза “Исхемична болест на сърцето” не отговаря на изискванията на чл.61 от Наредба за медицинската експертиза”/НМЕ/ и същото не може да служи като доказателство, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът е боледувал от горецитираното заболяване.С оглед на тези твърдения формулира въпроси относно преценката на съда по представените официални медицински документи,а именно: при положение, че писмените доказателства /медицински експертизи и болнични листове/ актуални към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не сочат заболяване “Исхемична болест на сърцето”, то следва ли само въз основа на експертизата на вещото лице/аргументирана основно с документ, издаден повече от две години преди прекратяването, който няма задължителните реквизити съгласно чл.61 НМЕ/ категорично да се определи, че служителят страда от горецитираното заболяване и съответно се ползва от закрилата на чл.333 КТ; за доказване на наличието на заболяване, посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. не трябва ли да се представи медицински документ, актуален към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.Претендира разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване С. Н. С. сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Преразказва изводите на въззивната инстанция по претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ и твърди, че окръжният съд неправилно е приложил цитираната разпоредба. Поставя въпросът – възможно ли е въззивната инстанция да отхвърли искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за периода от време от провеждане на последното заседание пред първата инстанция, до размера за пълния шестмесечен период, поради това, че във въззивната инстанция не е направено искане съдът да се произнесе по посочения иск за остатъка от предвидения в закона размер на обезщетението за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ. Претендира разноски.
С. Н. С. е депозирал отговор по касационната жалба на ответника по исковата молба, по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е спазил разпоредбата на чл.333, ал.1, т.т.2 и 3 КТ, като не е преодолял задължителната защита по посочената разпоредба, като е направен и извод, че не е налице хипотезата, при която работникът умишлено е въвел в заблуждение работодателя, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Претендираното обезщетение по чл.344, ал.1, т.-3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ съдът е уважил частично,след като е взел предвид направеното от ответника по исковата молба възражение за прихващане с изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Изводът е обоснован с ангажираните по спора доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието пред първата инстанция.
Касаторът [фирма] – [населено място] не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставените въпроси са решаващи за изхода на спора, но не са били обсъждани от въззивната инстанция, дори да са били поставени. Необсъждането им от въззивната инстанция налага поставянето на процесуалноправен въпрос, какъвто обаче в изложението липсва. Освен това конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото са относими единствено към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
Предвид недопускане на касационната жалба до касационно обжалване на основание чл.287,ал.4 ГПК не се дължи произнасяне по насрещната касационна жалба.
Разноските за настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276/15.05.2013 г. по гр.д.№ 307/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд, ІІ-ри въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: