4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 11.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1130 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. срещу решение № І-144 от 4.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1787 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № VІІІ-1058 от 19.06.2015 г. по гр. д.№8515 по описа за 2014 г. на Бургаския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от касатора срещу Регионална дирекция национален строителен контрол за установяване неистинността на констативен протокол от 25.06.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.124, ал.4 от ГПК, при условие че са налице два взаимноизключващи се официални удостоверителни документа-констативни протоколи на оторизирани за издаването им държавни и общински служби?
2. Налице ли е правен интерес у касатора да установи не само в личен интерес, а и в обществена полза неверността на оспорения документ, който би могъл да доведе до въвеждане на стълбището в експлоатация, въпреки негодността му и оттам- до човешки жертви?
3.Допустим ли е иск по чл.124, ал.4 от ГПК преди решение на административния съд, по което касаторът не е бил страна, поискал е да бъде привлечен като заинтересована страна и по което оспорваният документ не е бил представен?
4. Трябва ли да бъдат толерирани неверните актове и официални документи на държавните органи, чиято отговорност и задължение е да констатират всяко нередовно и незаконно строителство, което би могло да доведе до човешки жертви, или тези неверни и незаконосъобразни актове следва да бъдат атакувани по надлежния ред?
Ответникът по жалбата Дирекция за национален строителен контрол счита, че решението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът В. Б. е предявила иск срещу РДНСК, с който е поискала да установи, че издаденият от представители на ответния административен орган констативен протокол от 25.06.2014 г. е документ с невярно съдържание. В исковата молба тя е извела правния си интерес от обстоятелството, че е инвеститор и собственик на няколко обекта в жилищната сграда, за която е било отказано издаване на разрешение за ползване по съображение, че външното стълбище е опасно за експлоатация. В атакувания акт се съдържат констатации, че видими напуквания и деформации не се наблюдават, с което се възпрепятства издаването на административен акт за извършените нарушения от строителя. Бургаският районен съд е приел, че ищцата има правен интерес от установяване на неистинността на протокола, тъй като ще може да осъществи претенциите си срещу строителя на сградата и ще има възможност да се ползва от съдебното решение по висящ административен спор относно отказа от издаване на разрешение за ползване на сградата. След като е констатирал, че протоколът е документ с невярно съдържание, първоинстанционният съд е уважил иска. Въззивният съд обаче е счел, че ищцата няма правен интерес от предявения иск, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Този съд е приел, че от документа не са произтекли вредни правни последици за ищцата, че спорът относно издаването на разрешение за ползване е следвало и вече е бил решен от административния съд.
При тези мотиви на обжалваното решение от решаващо значение за изхода на спора е дали ищцата има правен интерес от предявения иск по изложените от нея в исковата молба съображения. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не противоречи, а съответства на практиката на ВКС. Според тази практика правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 от ГПК трябва да е конкретен и свързан с наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Интересът произтича от необходимостта да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че документът е неистински, като целта е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът да бъде използван, да се разреши спорът относно истинността на документа/ решение № 124 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 783/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, определение № 239 от 3.05.2011 г. по гр.д. №217/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС/. За наличието на интерес е необходимо страните по спора за неистинност на документа да съвпадат със страните по спора относно другите правоотношения/решение № 768 от 29.11.2010 г. по гр.д. №280/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Легитимиран ответник по иска за неистинност на документа е лицето, ползващо се от него, което не винаги съвпада със съставителя на документа. Когато съществува административен ред за защита, ищецът може да оспори истинността на акта в административния процес, поради което няма правен интерес да предявява отделен иск за неистинност на документа пред гражданския съд /определения № 610 от 11.12.2013 г по ч.гр.д. №5127/2013 г. на Първо Г.О., № 587 от 15.11.2012 г. по ч. гр.д. №575/2012 г. на Първо Г.О., № 330 от 5.4.2011 г. по ч.т.д. № 721/2010 г. на Второ Т.О. на ВКС/. В настоящия случай ищцата твърди, че спорът относно неистинността на документа ще и послужи в отношенията със строителя, но искът не е предявен срещу него, а срещу издателя на документа, който е административен орган. Следователно строителят няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението относно неистинността на документа, което води до извода за липса на правен интерес от така предявения иск. Няма и правен интерес за водене на иска срещу РДНСК, тъй като спрямо административния орган оспорването на документа може да се осъществи в административния процес относно законосъобразността на отказа или издаването на разрешение за ползване на сградата.
Съдържащото се във втория и четвъртия въпрос схващане на касатора, че неистинските документи на държавните органи могат да бъдат атакувани от гражданите пред съда поради наличие на обществена полза не може да бъде споделено. Съдилищата служат за разрешаване на индивидуални правни спорове и използването им за други обществени задачи само би влошило функционирането по същинското им предназначение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-144 от 4.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1787 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: