Определение №121 от 42401 по гр. дело №5525/5525 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 01.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание трети декември и две хиляди и петнадесета година, в състав
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр.дело N 5525/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Т.-транс“-Е., представлявано от управителя А. Т. и процесуален представител адв.Ф. К. срещу решение № 336/17.06.2015 г. по гр.д.№430/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е осъден да заплати на К. Л. К. обезщетение в размер на още 5 000 лв.
Ответникът по касационната жалба К. Л. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Н. Д. я оспорва.Пълномощникът претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 76/19.03.2015 г. по гр.д.№1721/2014 г. на Районен съд-Горна Оряховица в отхвърлителната му част за разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв. и вместо това е постановил осъждане на ответника-касатор в настоящото производство, да заплати на ищеца още 5000 лв., към присъдените от първоинстанционния съд 15 000 лв.,представляващи обезщетение по чл. 200 КТ за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Л. Л.. П. решение е отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на касатора разноски по делото за сумата над 6 133,50 лв. В останалата обжалвана част до пълния размер на исковата претенция от 200 000 лв. то е потвърдено. В осъдителната част до размер на сумата 15 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Присъдени са адвокатски възнаграждения на основание чл. 38 ал.2 ЗА на пълномощника за процесуално представителство пред двете инстанции и държавна такса. В. съд е приел,че с оглед липсата на обжалване на осъдителната част на първоинстанционното решение следва фактическата обстановка по делото да се приеме за неоспорена и че предмет на въззивното производство е само размерът на предявения иск. Приел е също така, че наследодателят на ищеца е работил по трудово правоотношение с касатора на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12 т. На 25.08.2014 г. спрял товарния автомобил на около 50 м преди товарния портал на фабрика „К.“-АД, където следвало да натовари кварцов пясък. Натиснал копчето за вдигане на полуремаркето тип гондола и слязъл от шофьорската кабина. Полуремаркето при издигането се допряло до въздушен електропровод и предните гуми на камиона се запалили. Наследодателят се насочил към кабината, хванал се за вратата, през тялото му преминал електрически ток с напрежение от 20 киловолта и починал на място. С разпореждане № 61/17.09.2014 г. на ТП НОИ-В.Т. е прието наличие на трудова злополука. От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено наличие на алкохол в кръвта на наследодателя 1,39 промила, а в урината-1,69 промила.Имал е нарушено възприятие за околните фактори и не е преценил правилно височината на далекопровода, не е реагирал адекватно като е захванал вратата на кабината. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено че вдигането и спускането на гондолата се извършва от пулт за управление намиращ се под седалката на водача, разстоянието от земята до най-ниския далекопровод е било 9,5 м, това е и максималната височина на която се повдига най-високата част на гондолата. Поради близкото разстояние между джантата и земята и поради износените гуми е прескочила искра и те са се запалили.При хващането на пострадалия за вратата през него е протекъл ел.ток с високо напрежение.В. съд е направил извод, че ищецът е понесъл тежко загубата на баща си, с когото имал добри отношения и който му помагал финансово, макар да не живеели заедно.Счел е, че е изпълнен фактическия състав на чл.200 КТ, а именно настъпила е трудова злополука, в причинна връзка с която е починало лице, което се намира в трудово правоотношение с работодателя.Намерил е, че пострадалият е допринесъл за злополуката , като е допуснал груба небрежност.Той е бил под въздействие на алкохол,предприел е действия по вдигане на гондолата на място за изчакване, а не за извършване на товаро-разтоварни дейности, не е съобразил правилно височината на най-ниския далекопровод,въпреки че е бил наясно с протичането на ток се е допрял до вратата на кабината. Споделил е и изводите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК относно наличието на груба небрежност и наличие на съпричиняване от 75%. Намерил е, че в сравнително ниска възраст ищецът е загубил своя баща и че обезщетението в справедлив размер за причинените му неимуществени вреди следва да се определи на 80 000 лв. С оглед приетия процент на съпричиняване е счел, че искът следва да бъде уважен за още 5 000 лв.

В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Преповтаря изложените в касационната жалба оплаквания, като намира за неправилно при определяне базисния размер на обезщетението увеличаването му от 60 000 лв. на 80 000 лв. с общо валидни при всички случаи на загуба на близък човек мотиви. Намира че показанията на разпитания по делото свид. К. са лишени от конкретика. Счита, че случаят е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че повдигнатият въпрос има значение за развитие на правото.Позовава се на ППВС № 4/1968 г. и решения на състави на ВКС по гр.д.№5839/2014 г., ІVг.о и по гр.д.№1609/2011 г., ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Твърди, че по делото са събрани доказателства за отношенията на ищеца и баща му само за последните пет години,както и че злополуката се дължи единствено на действията на починалия.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Производството по чл.288 ГПК е селективно. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за допускане на обжалването са обосноваването на общо и допълнително основание за това. Общо основание е поставянето на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото и изразяващи неговата решаваща воля. Въпросът не следва да е свързан с правилността на атакуваното решение, възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не е формулиран правен въпрос. Релевираните доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани в производство по чл.290 ГПК, след успешно селектиране на касационната жалба. К. съд не може да го извлече въз основа на направените оплаквания, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Не са обосновани и поддържаните допълнителни основания.К. само е изброил посочените по-горе актове на ВКС, но не е изложил /и не би могъл да го стори след като не е формулирал правен въпрос/ подробна аргументация какви разрешения са дадени по поставените въпроси в тях и в какво се изразява отклонението на въззивния съд, с което да обоснове допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК само е цитирано. Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Пълномощникът на ищеца е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което не може да бъде уважено.По делото е представено общо пълномощно за всички инстанции, но липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е указано коя от хипотезите по чл. 38 ал.1 ЗА за оказана на безплатна адвокатска помощ е налице. Съгласно чл. 38, ал. 1 и 2 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336/17.06.2015 г. по гр.д.№ 430/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част, с която „Т. –Транс“-Е. е осъден да заплати на К. Л. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди с правно основание чл.200 КТ в размер на още 5 000 лв. към присъдените му 15 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

П.:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.