„
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1222
София, 05.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 3992/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
П. А. Р. от София, кв. С., е подал касационна жалба, приподписана от адв. Б. Ц. от АК-В., срещу решение № 1704 от 31.10.2012 година по гр.д. № 1743/2012 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1467 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 12067/2010 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени искове на касатора срещу А. П. Р. и К. И. Р., двамата от София, за прогласянате нищожност на договор за дарение от 1997 година, сключен от касатора и бившата му съпруга, сега ответница, К. И. Р. в полза на техния син – първия ответник А. П. Р., на основание чл.26, ал.1, предл.1 във вр. с чл.226, ал.2 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД. Отхвърлен е и иск за сумата 15 059 лева, претендирана на основание чл.59 ЗЗД във вр. с чл.93 ЗС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците А. П. Р. и К. И. Р., двамата от София, не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпроси, свързани с валидността и вещноправното действие на разпоредителна сделка с имот, лична собственост на единия съпруг, когато тя /сделката/ е извършена с участието и на другия съпруг, сякаш се прехвърля имот в режим на СИО, както и произтичащите от това въпроси за характера на волеизявленията на двамата съпрузи /неделими или самостоятелни/; води ли до нищожност поради липса на съгласие сделка, която е извършена при режим на собствеността на отчуждения имот, който е различен от заявения в нотариалния акт; за основанието на сделката, при положение, че тя се осъществява при режим на недвижимия имот, различен от действителния /лична собственост на касатора, а не СИО/; как трябва да реализира бившият съпруг правото си на обезщетение от съпруга, на който е предоставено ползването на имота – чрез иск по чл.31, ал.2 ЗС или по чл.59 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на касатора съставът на въззивният съд е приел, че той не се легитимира като изключителен собственик на процесния имот. Не е представил доказателства, които да обосновават тезата му, че е придобил собствеността по пътя на частичната, а още по-малко – на пълната трансформация, щом придобивното основание е осъществено по време на брака и не е оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./. Поради това питанията в изложението се явяват хипотетични и не се нуждаят от отговори. Те не са насочени към решаващите мотиви на въззивното решение и не могат да обосноват резултат, различен от приетия в обжалвания акт.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че дадените разрешения са неправилни. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По приложението на чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД има дългогодишна и последователна практика, която се съблюдава от съдилищата, а конкретният казус не разкрива повишена сложност или проблематика, която да налага отклонения от дадените разрешения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1704 от 31.10.2012 година по гр.д. № 1743/2012 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.