О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 56
София, 22.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 697/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Я. К. от София е подал касационна жалба, приподписана от пълномощника му адв. Д. Д. от АК-София, срещу решение от 15.02.2012 година по гр.д. N 9818/2011 година на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 26.04.2011 г. по гр.д. № 41335/2010 г. на Софийския районен съд, 29 състав и вместо него е постановено друго, като е признато за установено на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, че И. Я. К. , в качеството си на наследник по закон на Б. З. К., дължи на [фирма], София, сумата 815, 62 лева, представляваща неизплатена цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2008 г. до изплащането на задължението, както и сумата 135, 64 лева лихва за забава за периода 1.05.2007 г. – 28.10.2008 г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, което междувременно е навършило пълнолетие, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с цена на иска над 5000 лева. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, които са решават противоречиво от съдилищата, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато съществува противоречива практика на съдилищата по въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и е формирал решителната воля на съда при постановяване на въззивното решение, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Представено е само решение № 1077/21.06 1958 г. на ВС, ІІ г.о., което не разкрива сходство с разглеждания случай, тъй като в него ответникът по делото е починал в хода на разглеждането му, а в настоящия случай касаторът е единствен ответник в производството и установителният иск е предявен срещу него.
Въпреки даденото указание да посочи точно и ясно какъв е правният въпрос, от значение за изхода на делото, касаторът не го е формулирал. По-голямата част от изложението му съдържа оплаквания за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, свързани с доказването и разпределението на доказателствената тежест между страните, както и с процесуалните задължения на съда да указва подлежащите на установяване факти – чл.146 ГПК. Известно е, че по тези обстоятелства Върховният касационен съд може да вземе отношение само по съществото на правния спор след преодоляване на селективната фаза на процеса по допускане на касационното обжалване – виж разясненията по този въпрос в мотивите на т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. Що се отнася до материалноправния въпрос за „….наследственото правоприемство, в случаите на наследяване на непълнолетно лице и затова следва ли да се прилага разпоредбата на чл.61, ал.2 от Закона за наследството, съгласно която недееспособните /в случая непълнолетният/ приемат наследството само по опис” няма противоречива практика и съдилищата съобразяват текста на закона. Дали непълнолетен наследник, който не е приел наследството по реда на чл.61, ал.2 ЗН придобива качеството „потребител на топлинна енергия” само по силата на наследственото правоприемство зависи от процесуалното му поведение. В тази насока може да се съобрази и постановеното решение по чл.290 ГПК № 437 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г. на ІІІ г.о., което опровергава твърдението на касатора за липса на съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.02.2012 година по гр.д. N 9818/2011 година на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.