Определение №217 от 21.2.2013 по гр. дело №982/982 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 217

София, 21.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари…..……………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 982/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, е подало касационна жалба, приподписана от адв. П. В. от АК-София, срещу решение № 411 от 09.03.2012 година по гр.д. N 3933/2011 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 4235 от 08.07.02 г. по гр.д. № 754/2002 г. на Софийски градски съд, 10 състав, като недопустимо, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за произнасяне на предявеното основание. За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че с първоинстанционното решение съдът не се е произнесъл по заявените с исковата молба факти, съответно по предмета, с който е бил сезиран /претенцията е за вреди от професионално заболяване и неговия ексцес, а е разгледан иск и е присъдено обезщетение за вреди от ексцес на трудова злополука/. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за имуществени вреди – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответницата В. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. С. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос, който да бъде обсъден в контекста на изискванията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: „Как следва да процедира въззивния съд, когато установи, че първоинстанционното решение съдържа неправилна квалификация на иска – несъобразена с фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право? Позовава се на решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ІІ т.о., според което неправилната правна квалификация съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване.
Въпросът е формулиран некоректно – в първата му част е застъпено становището, че се касае до неправилна квалификация на иска, а във втората част са изложени обстоятелства, които обосновават друго правно разрешение – разгледан е иск на непредявено основание поради несъобразяването на съда с изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, които определят спорното материално право. Точно това разграничение е изяснил въззивният съд в решението си и е възприел безспорното установеното в практиката разрешение, застъпено и в представеното касационно решение. При несъответствие между твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, и фактите, възприети от съда и определили предмета на спора, постановено решение е на непредявено основание. Това решение е в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес и следва да се обезсили, за да се постанови друго от първоинстанционния съд, съобразно заявените факти, обстоятелства и петитум в исковата молба. В случая липсва обосновка защо касаторът твърди осъществяването на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при положение, че липсва противоречие между мотивите на въззивното решение и приетото в решението по чл.290 ГПК, постановено от касационния състав, което препятства възможността за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 411 от 09.03.2012 година по гр.д. N 3933/2011 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар