О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
София, 22.02.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 880 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. А. и Н. А. Д. от гр. П. чрез процесуалния им пълномощник, срещу въззивно решение № 113/12.06.2009 г. по в. гр. д. № 68/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 423/13.06.2008 г. по гр. д. № 1698/2007 г. на П. районен съд, с което “А” О. е признато за собственик на конкретно посочени със съответните характеристики движими вещи и касаторите са осъдени да предадат на “А” О. собствеността и владението върху тези вещи.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от жалбоподателите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК и решение № 1518/08.07.2003 г. по гр. д. № 1270/2003 г. на ІV г. о. на ВКС, предвид нередовност на исковата молба, свързана с изискванията за индивидуализация на предмета на делото /има се предвид отсъствие на достатъчна индивидуализация на движимите вещи/. Поддържа се и противоречие с т. 19 на Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г., изразило се в необсъждане на доводи и писмени доказателства от страна на въззивната инстанция.
Твърди се, че не е доказана идентичност на описаните машини, предвид посочени инвентарни номера в някои от фактурите, и отсъствие в други документи. Поддържа се още, че въпросът за приложението на чл. 108 ЗС се решавал противоречиво от съдилищата, без позоваване на практика по конкретен въпрос. Посочва се, че съдът не преценил, че всички закупени вещи били за целите на създаденото гражданско дружество и съответно същите били станали съсобствени на участниците в дружеството, съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД, а не са били собствени единствено на съдружника “А” О. , поради което дори и жалбоподателите да осъществявали фактическа власт върху тях, то тя била на правно основание, а именно получаване в дял на движими вещи от страна на физическите лица след прекратяване на дружеството.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускането й, както и за неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от П. окръжен съд решение е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като след преценка на доказателствения материал по делото е направен извод, че ищецът е материалноправно легитимиран като собственик на вещите, предмет на спора, както и за упражняване на фактическа власт върху тях от ответниците. В мотивите към решението, в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства, като е обосновал становището си относно възприетите свидетелски показания.
Според жалбоподателите, първият правен въпрос, който бил значим в конкретния случай се отнасял до недоказаност от страна на ищеца на идентичност на вещите, предмет на иска и вещите, описани от вещо лице при извършения оглед по делото, което довело и до произнасяне от въззивната инстанция по непредявен иск. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 242/16.04.2009 г. по гр. д. № 169/2008 г., ІІ г.о. Безспорно въпросът за това, дали решаващият съд е разгледал и се е произнесъл по въведените от страните в процеса факти, в рамките на поисканата защита се явява значим процесуалноправен по смисъла на закона, тъй като е свързан с позоваване на един от основните принципи на гражданския процес – този за диспозитивното начало.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в разрез с диспозитивното начало, въведено в чл. 2 ГПК /отм./. Съдилищата по съществото на спора са разгледали и са се произнесли по предявен от “А” О. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба движимите вещи са били достатъчно индивидуализирани с оглед техните характеристики, страната се е позовала и на фактури, в които вещите са не само индивидуализирани, но е посочена и тяхната цена. Не е налице отклонение в посока обсъждане на факти, които не са били въведени в процеса, тъй като с оглед характера на иска и предвид възраженията на ответниците, съдилищата са дължали произнасяне по тях. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска /Решение № 620/1993 г. на ВС І г.о./ и не би могъл да уважи иск на основание, неизтъкнато от ищеца /Решение № 53/1996 г. на ВС, ІV г. о., Решение № 612/1995 г. на ВС, петчленен състав/. Съдът е длъжен да изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума /Решение № 92/1999 г. на ВКС/. Цитираното и приложено от жалбоподателите Решение № 242/16.04.2009 г. по гр. д. № 169/2008 г. на ІІ г. о. на ВКС е свързано с разглеждане на правен казус, при който е прието, че е заявена претенция, основана на договорно, а не на деликтно основание и даденото от ВКС разрешение е в съответствие с вече цитираната от настоящия състав константна практика на ВС и ВКС.
Всъщност доводите на касаторите за неправилно интерпретиране на фактурите, на констатациите на експерта и пр., свързани с идентичност на вещите, се свеждат до твърдяни в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 на ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
В тази връзка, неоснователно е и становището, че постановявайки решение по такъв иск /при твърдение за неиндивидуализирани движими вещи/ решението се явявало процесуално недопустимо и постановено в противоречие с т. 4 на ТР №1/17.07.2001 г. и с Решение № 1518/08.07.2003 г. по гр. д. № 1270/2003 г. на ІV г. о. на ВКС, тъй като, както първостепенният съд, така и въззивният са разглеждали и са се произнесли по редовна искова молба и това е предпоставяло произнасянето по основателността на иска.
Неоснователно е и становището на касаторите, че материалноправният въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на ревандикационния иск е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще е налице тогава, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретната законова разпоредба или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл. 108 ЗС е с установено от към тълкуване съдържание, не се налага изоставянето му и преминаване към ново, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата.
По отношение на останалите доводи в изложението към касационната жалба, свързани с материята за гражданското дружество и режима на собственост на вещите, принадлежащи на съдружниците, не се дължи произнасяне в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид отсъствието на формулиран значим материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Оплакванията в тази връзка са свързани с проверка за неправилност на въззивния съдебен акт, тъй като се въвеждат твърдения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от П. окръжен съд въззивно решение, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 113/ 12.06.2009 г. по в. гр. д. № 68/2009 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: