О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
[населено място], 09.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2312 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Подадена е молба от А. Н. Д. за допълване на определение № 136/20.03.2018г. по т.д. № 2312/2017г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Представени са и писмени доказателства за извършване на разноските. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за касационна инстанция.
Ответникът по молбата – [фирма], не изразява становище по същата.
ВКС констатира следното:
Производството по т.д.№ 2312/2017г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 173/20.06.2017г. по в.т.д. № 559/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №223/ 16.05.2016г. по т.д. № 580/2015г. на Пловдивски окръжен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на А. Н. Д. сумата от 281 000 евро по запис на заповед, издаден на 23.08.2012г. с падеж 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8231/2015г. на ПРС на 01.07.2015г. до изплащането й.
Ответникът по касационната жалба А. Д. в писмения си отговор е оспорил основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 15 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 136/20.03.2018г. по т.д. № 2312/2017г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №173/20.06.2017г. по в.т.д. № 559/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
С оглед изхода от спора по т.д. № 2312/2017г. на ВКС, I т.о. в полза на ответника А. Д. се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу касационната жалба, ако извършването на същите е доказано. С отговора на касационната жалба са били представени договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС от 15 000 лв., както и че същите са били заплатени по банков път по индивидуализирана с номер сметка и платежно нареждане за извършване на превод на същата сума от страната по сметка, посочена в договора. Следователно са налице доказателства за реално извършване на съдебните разноски.
Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на осн. чл.248 вр. чл.78, ал.3 ГПК на А. Н. Д. ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000лв., представляваща сторените от последния разноски пред касационна инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: