О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
С. 08.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4367 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Л., чрез процесуалния представител адвокат Черногорски против въззивно решение № 128 от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 112 по описа за 2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 141 от 14.11.2013г. по гр.д. № 103/13г.на Тетевенски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове против [фирма] [населено място] за обявяване на нищожност на договор за ипотека, сключен на 24.08.09г.с н.а.№ 200 т.І рег.№ 1915 д.№180/09г. поради неизвестност за тъждество на имота, на основание чл.170 от ЗЗД и поради невъзможен предмет на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и са присъдени следващите се разноски.
За да постанови акта си въззивният съд е приел по реда на инцидентния административен контрол, във връзка с разгледано на основание чл.17 ал.2 от ГПК възражение, че заповед с № 113 от 12.02.08г. на кмета на [община] е назаконосъобразна, постановена в нарушение на административната процедура и на нормите на чл.128 ал.13 от ЗУТ и чл.15 ал.6 от ЗУТ. Счел е, че има заинтересовани лица, различни от тези, по чиято инициатива се променя плана, на които неправилно не е съобщен акт, както и че е налице промяна предназначението на имотите. На това основание според въззивния съд административният акт не е произвел действие / не е влязъл в сила/ и въз основа на него не може да се твърди липса на тъждество. Освен това не е възприел довода на ищеца, че към момента на сключване на сделката имотите, предмет на ипотеката не са съществували във вида, в който са индивидуализирани в договора, пред вид обединяването им със заповед № 113/12.02.08г.на кмета на [община], пред вид влизането в сила на К. за землището и наличието на друг идентификационен номер. Според съда не е установена липса на тъждество по смисъла на чл.170 от ГПК и не е налице невъзможен предмет по чл.26 ал.2 от ЗЗД, защото в случая са спазени изискванията на чл.167 от ЗЗД. Ипотеката е учредена върху имоти, които са достатъчно индивидуализирани в договора и е налице надлежно възникнало вземане. Съдът е посочил, че кадастралната карта има само информативно значение /чл.2 ал.1 и чл.27 от З./ и отразяването на имота няма значение по отношение относно действително притежаваните права.
В подадената касационна жалба касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото даването на отговор на следните четири въпроса: 1.Какво съдържание е вложено в понятието „тъждество на имота”, предмет на ипотеката по смисъла на чл.170 от ЗЗД – описанието по нотариален акт, съпоставка /идентичност/ с издадени скици от Общинската администрация или със скиците и схемите, издадени от А. относно техните граници, площ, идентификационен номер/код/?, 2.Издадените актуални скици от местните Дирекции по архитектура и градоустройство или кадастралните скици и схеми от А., задължителен елемент ли са от индивидуализацията /тъждество на имота/ в съответствие с приетите и действащите към момента на сделката за ипотека градоустройствени и устройствени планове?, 3.Налице ли е недействителност на нотариалния акт за ипотека и липса на тъждество на имота при издадена невярна скица за поземлен или урегулиран поземлен имот по отношение на несъответствие на един от елементите – граници, площ, идентификационен номер от страна на общинската администрация или невярна кадастрална скица или схема от А. по отношение имота – предмет на ипотека? и 4.Допустимо ли произнасяне на първоинстанционният и въззивният съд относно законосъобразността на издаден административен акт по чл.17 ал.2 от ГПК при липса на такова изрично искане от страна по делото?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
С н.а.№ 200 от 24.08.2009г. за обезпечаване на вземане на С. АД до размер на 1 869 490лв., [фирма] е учредила ипотека върху два свои собствени имота: незастроени дворни места, съставляващи поземлени имоти с идентификатори 72343.33.163 и 72343.33.162, двата с начин на трайно ползване – комплексно застрояване и с площ от по 9967кв.м. О. е за сключен между С. АД и трето за делото лице / [фирма]/ договор за банков кредит, действителността на който никой не е спорил.
По делото е приета като доказателство Заповед № 113 от 12.02.2008г. на кмета на [община], с която е одобрен П.-ПР за УПИ І -033162- за реакционен комплекс, УПИ ІІ – 033163- за комплекс жилищни сгради и УПИ V -033169- за жилищно строителство, като същите са обединени в един УПИ І – 033162, 033163 и 033169 – „За жилищни сгради, хотел и СПА център”. Заповедта е приета при условията на чл.128 ал.13 от ЗУТ /като е счетено, че заинтересовани са само лицата, по чиято инициатива се изменя плана, поради което изменението не се съобщава/ и на основание чл.15 ал.6 от ЗУТ, като е прието,че е границите се променят по съгласие на съсобствениците,поради което заповедта е обявена за влязла в сила с издаването й.
След влизане в сила на кадастралната карта и регистри за землището на [населено място] /одобрени със Заповед № РД-18-16 от 6.03.2009г.на изпълнителния директор на А. и влезли в сила на 8.05.2009г./, същият УПИ І – 033162, 033163 и 033169 – „За жилищни сгради, хотел и СПА център” е заснет като имот с идентификатор 72343.33.216, с площ 27 088кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – комплексно застрояване.
Обстоятелството, че към момента /24.08.2009г./ на сключване на сделката по н.а.№ 200 имотите са били с друг идентификатор, граници, площ и предназначение / с оглед извършеното изменение на плана със Заповед № 113 от 12.02.2008г./,са дали основание на ищеца да твърди нищожност сделката, на основание чл.170 от ЗЗД, поради липса на тъждество, в която връзка поставя и въпросите си за допустимост.
Според настоящият съдебен състав първите три въпроса, доколкото изискват преценка за законосъобразност на изводите на въззивния съд по съществото на спора, не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС. Установената съдебна практика приема, че изводът по отношение тъждеството на ипотекирания имот е фактически извод на решаващия съд, основан на обстоятелствата по делото, а не единствено на описанието на вещта в акта. В тази връзка не само правните, но и фактическите индивидуализиращи признаци на ипотекирания имот и неговото притежание към момента на сделката, подлежат на преценка, за да се изведе извод за наличие на тъждество по чл.170 от ЗЗД, каквато преценка в настоящата фаза по допустимост настоящият съдебен състав не разполага с компетентност да направи. Въпросът за индивидуализацията е разрешен – в постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС /например № 140 от 10.09.2012г.по т.д.№ 329/10г.на ІІ т.о., № 111 от 25.07.2014г.по гр.д.№ 4005/13г.на ІІІ гр.о.,/ в които е прието, че за нея е достатъчно – в договора за ипотека имотът, върху който тя се учредява, да бъде посочен с основните си белези, същият да съществува и да принадлежи на лицето, което я учредява. Условието за тъждество на имота, което чл.170 от ЗЗД изисква не следва да се счита нарушено само поради непосочване /или промяната/ на границите на имота, предмет на ипотечното право, щом признаците, с които индивидуализацията на същия е извършена са достатъчни да определят пространствените предели на правото на собственост. Установеното в чл.166 ал.2 от ЗЗД изискване за специалност на ипотеката се счита спазено, когато е постигната целта му да не се допусне цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение на кредитора, както и да се защитят евентуалните права на трети лица, които биха придобили право на собственост върху част от имуществото след учредяване на ипотеката. В тази връзка – на втория поставен от касатора въпрос – дали актуалните скици, издадени съгласно кадастралните скици и схеми от А. са задължителен елемент за индивидуализацията на имота – следва да се отговори отрицателно в случай като настоящия, когато заповедта за одобряването им е приета след учредяване на ипотеката и са настъпили променя в плана.
Третия поставен от касатора въпрос – налице ли е недействителност на нотариалния акт за ипотека и липса на тъждество на имота при издадена невярна скица за поземлен или урегулиран поземлен имот, доколкото съдържа условие, което не е установено /издаване на невярна скица/, не е свързано с решаващите мотиви на съда и не съставлява годно общо основание за допустимост.
Ирелевантен към постановените от въззивния съд мотиви е и четвъртия поставен от касатора въпрос – за допустимостта на произнасяне на съда по законосъобразността на издаден административен акт по чл.17 ал.2 от ГПК без изрично искане. Това е така, тъй като в случая – подобно искане е налице. Съдът е бил сезиран с представения от [фирма] отговор на исковата молба, където изрично е оспорена законосъоб-разността на издадената заповед № 113 от 12.02.2008г. на кмета на [община] с твърденията, че същата е издадена в противоречие с нормите на чл.128 ал.3, чл.128 ал.5, чл.129 ал.2 и чл.131 от ЗУТ.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 112 по описа за 2014г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.