О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
София, 19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3799/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2483/07.5.2014 г., подадена от адв. Д. В. – процесуален представител на ищцата К. Ж. К. от [населено място], против въззивно решение №49/28.3.2014 г. по гр.д.№11/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1748/01.8.2013 г. по гр.д.№1602/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Ж. К. от [населено място] против Т. Д. К. искове с прав но основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че споразумението, представено в бракоразводния процес, при условията на чл.49, ал.4 или чл.51 СК, има за цел да уреди отношенията между съпрузите – лични и имуществени, произтичащи от прекратяването на брака като законът не поставя изисквания за форма. Достатъчно е вписването на споразумението в съдебния протокол и одобряването му от съда. Досежно представеното извънсъдебно споразумение между страните е прието, че с него е ликвидирана съсобствеността , придобита по време на брака. Относно твърдяната нищожност на споразумението поради противоречие със закона същата би била налице, ако съдът е приложил процесуалния закон и е утвърдил противоречащо на закона споразумение, а конкретния случай не е такъв. Прието е, че в представения вариант това е проект за споразумение по чл.49, ал.4 СК, евентуално по чл.51 СК, по законосъобразността на който съдът не се е произнесъл. Ето защо съдът е стигнал до извод, че главният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Относно евентуално предявения иск за нищожност на отделни клаузи на споразумението, поради противоречие със закона е прието, че същият има предмет съгласието, постигнато между страните за отказ от предявените искове по чл.29, ал.3 СК и чл.30, ал.ал.1 и 2 СК. Досежно първият от тези искове съдът е стигнал до извод за неоснователност по съображения, изложени по-горе, а разглеждането а отделни части от споразумението като недействителни, поради противоречие със закона, което не е утвърдено от съда, няма действие за участващите в бракоразводния процес страни. Досежно твърдения порок на споразумението в раздел ІV, т.т.1-4, е прието, че същият не е обосновава извод за нищожност по аргумент на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като страните не са ограничени да упражнят потестативните си права и да предявяват искове по чл.29, ал.3 и чл.30 СК след прекратяване на брака. Относно уговорената неустойка за неизпълнение е прието, че е част от възникнало облигационно отношение и няма самостоятелно съществуване извън облигационната връзка, която страните са създали, поради което не може да бъде доказано накърняване на добрите нрави само по отношение на уговорката за неустойка..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1.Допустимо ли е между съпрузи по сключено извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите по повод висящ брачен процес, което не е утвърдено от съда и производството за развод е прекратено да се договаря неустойка с огромни размери на лично основание и това не противоречи ли на добрите нрави и морала ?,
2.Допустимо ли по време на брака, позовавайки се на това нищожно споразумение, което урежда отношенията на съпрузите след развода, единият съпруг по време на брака и по реда на чл.417 ГПК да се снабди с изпълнителен лист за тази неустойка и при образуваното изпълнително дело чрез възлагане да получи изцяло всички недвижими имоти, придобити в семейна имуществена общност ?,
3.Допустимо ли е съпруг по време на брака да действа срещу другия съпруг по реда на заповедното производство въз основа на извънсъдебно производство, подписано само и единствено с цел висящ брачен процес, който е прекратен ?,
4. Допустим ли е отказ от права по чл.29, ал.3 СК и чл.30, ал.ал.1 и 2 СК по време на брака от страна на съпрузите за след развода и това не представлява ли нищожен отказ.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Т. Д. К. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК хи взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първия от поставените въпроси обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като даденият от апелативният съд отговор съответства на принципа, че уговорена неустойка за неизпълнение, следва да се разглежда като част от възникнало облигационно отношение и няма самостоятелно съществуване извън облигационната връзка, която страните са създали. Освен това съгласно приетото с решение №781/25.5.2011 г. по гр.д.№12/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК, имат да последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение, а оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице хипотезите на чл.424 или чл.439 ГПК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория и третия от поставените въпроси. Отговор по тях апелативният съд не е давал. Единствените изводи на съда свързани с брака между страните се отнасят до това, че представеното споразумение по чл.49 СК представлява проект, който не е одобрен от съда. Този извод е относим към изводите за липса на доказателства за прекратяване на брака.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртия от поставените въпроси, тъй като единствените съображения за посочване на разпоредбите на чл.29, ал.3 и чл.30 СК, са относно възможностите на бивши съпрузи да упражнят правата си по тези разпоредби или да не ги упражнят. Липсват изводи на въззивната инстанция за наличие на отказ от тези искове от страна на някой от бившите съпрузи.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като доказателства за извършването им не се представят.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №49/28.3.2014 г. по гр.д.№11/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№2483/07.5.2014 г., подадена от адв. Д. В. – процесуален представител на ищцата К. Ж. К. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Д. К. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: