3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 31.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 943/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Атанасова Н. от[населено място], [община], срещу определение № 524 от 04.08.2010 г. по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 130 от 21.07.2010 г. на съдия по вписванията при Д. районен съд за отказ да се заличи вписване на договор за аренда на земеделска земя, извършено в Служба по вписванията -[населено място] под № 103, т.ХІV, вх. рег. № 4731/16.03.2007 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че разпоредбите на чл.90 от ЗКИР и чл.537 от ГПК, с които са обосновани изводите на съда за законосъобразност на отказа за заличаване на вписването, са неотносими към предпоставките за заличаване на конкретното вписване. Застъпва становище, че заличаването на извършено вписване е обусловено от провеждане на исково производство по чл.537 от ГПК единствено в хипотезата, когато трето лице защитава правата си срещу вписан акт, не и в случаите, когато искането за заличаване изхожда от страните по акта.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса.
Независимо от спазването на преклузивния срок и наличието на надлежна процесуална легитимация в полза на обжалващата страна, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
С молба от 21.07.2010 г. частната жалбоподателка К. Н. е поискала от съдия по вписванията при Районен съд – Добрич да заличи вписването на договор за аренда на земеделска земя, сключен между [фирма] като арендатор и К. Атанасова Н. като арендодател, извършено в имотния регистър при Служба по вписванията -[населено място] под № 103, том ХІV, вх. рег. № 4731 от 16.03.2007 г. В молбата не са посочени обстоятелства в подкрепа на заявеното искане, но като приложение към същата е представена нотариална покана до [фирма], съдържаща изявление, че договорът за аренда следва да се счита за нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
С определение № 130 от 21.07.2010 г. съдия по вписванията при Районен съд -[населено място] е отказал да заличи вписването на договора за аренда по съображения, че нищожността на вписания акт е материалноправен въпрос, чието разрешаване следва да стане по исков ред, за да е допустимо заличаване на извършеното вписване. Определението за отказ е обжалван от молителката К. Н. с частна жалба пред Д. окръжен съд и е потвърдено като законосъобразно с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по ч. гр. д. № 641/2010 г. Съдът е приел, че по силата на чл.537, ал.2 от ГПК и чл.112 – чл.116 от ЗС във вр. с чл.90 от ЗКИР заличаването на вписването е допустимо тогава, когато по исков ред се установи нищожността на договора за арена, т. е. несъществуването на вписания акт.
Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл.90 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Съгласно чл.90, ал.1 от ЗКИР, вписване в имотния регистър се заличава по искане на посочените в чл.90, ал.2 от ГПК лица, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. В чл.90, ал.3 от ЗКИР е предвидено, че определението, с което се заличава или отказва заличаване на вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване. По този начин, със специалната разпоредба на чл.90, ал.3 от ЗКИР, е отречена изрично процесуалната възможност за обжалване и за последващ инстанционен контрол за законосъобразност на акта на окръжния съд, постановен по повод подадена частна жалба срещу определението за заличаване или отказ от заличаване на извършено в имотния регистър вписване.
Изложеното обосновава извод, че определението на Д. окръжен съд, с което е потвърден отказа за заличаване на вписването на договора за аренда, е окончателно и не подлежи на обжалване по силата на чл.90, ал.3 от ЗКИР. Подадената срещу определението частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Атанасова Н. от[населено място], Община Д., срещу определение № 524 от 04.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :